Корупционен скандал в "Сименс"

Списанията Шпигел, Щерн и Фокус бяха готови още в края на седмицата, така че нито едно от тях не е актуално спрямо политическата обстановка в Германия след изборите в неделя. Актуалността на събитията се наваксва в електронните издания на ”Шпигел”, ”Щерн” и ”Фокус”. Иначе в печатните им версии темите са, или злободневни като например, в коя банка лихвите са най-високи, въпрос предпочетен от ”Фокус”, или научно-популярни, като ”Германия в праисторическо време” - тема на броя в ”Щерн”. Най-близко до политическото ежедневие е списание ”Шпигел”, което посвещава темата на броя си на Канцлерството, представяйки детайлна схема на коридорите и заседателните зали.

В следващите минути ще ви представим една от малкото любопитни статии, появили се тази седмица по страниците на трите списания. ”Куфари пълни с пари” -така е озаглавена статията в списание ”Щерн” , в която се поставя под съмнение почтенносттта на втория по големина германски концерн ”Сименс”. Като цитира бивш сътрудник на концерна авторът на статията твърди, че Сименс е подкупвал руски чиновници, за да получи държавни поръчки. В статията четем:

Историята, която разказва Сам Тсекхман е като разбойнически пищов от далечна република на бакшишите. Само че става дума за германски концерн с всъщност добро реноме. А и Сам Ксекхман не е кой да е. 58-годишният канадец от руски произход е работил много години като инженер. От 1996-та до 1998-ма година той е в Ерланген и Москва, където отговаря за снабдяването на големи проекти за медицинска техника, разработвани в Русия.

По това време, спомня си Тсекхман, го канят редовно във Виена. Там, най-често в хотел Хилтън, го чака пристигнал от Германия мениджър от Сименс, за да му предаде пачки с пари, най-често германски марки и долари. Тсекхман няма представа, откъде са идвали парите. Веднъж дори му били предадени един милион долара. При тази огромна сума колегата от Сименс го посъветвал да не пътува със самолет, защото на летището куфарите се проверяват.

Според Тсекхман куфарите с пари били прадназначени за подкупването на руски чиновници.”Когато работих за Сименс в Русия, беше обичайна практика да се плаща на трети, се казва в декларация на Тсекхман, дадена под клетва. Фактът, че се плащат подкупи за получаване на поръчки, не е било никога тайна в концерна. Това е известно и на дългогодишния шеф на Сименс Хайнрих фон Пирер, твърди Тсекхман.

Обвиненията в корупция са крайно неприятни за Пирер, който ръководеше концерна от 1992-ра до края на 2004-та година, а сега е начело на Надзорния съвет. Години наред той се представяше като безупречния бизнесмен, вървящ редом до канцлера Шрьодер. Не случайно председателката на ХДС Ангела Меркел го направи свой главен съветник. Според социологически проучвания много германци виждат в Пирер бъдещия министър на икономиката. Дори и лявоориентираният вестник ТАЦ нарича Пирер ”почтен човек”. Видимо често 64-годишният Пирер се позовова на вечни ценности като честност и благонадеждност, и призовава към абсолютна забрана на каквато и да е форма на корупция.

Ако се вярва на Тсекхман тази забрана не е важала за дъщерната фирма на Сименс – Medical Solutions, отговаряща за производство на медицинска техника.

Плащането на подкупи от страна на тази фирма е било подчинено на много солиден и ползотворен механизъм, включващ дори разрешение от член на ръководството на съответния отдел, твърди Тсекхман. Например при подписването на доходоносен договор през ноември 1999-та година за оборудване на радиологията в известния московски институт по неврохирургия Бурденко.

За подкупването на чиновници и политици е бил използван посредник- живеещият в Бостън бизнесмен от руски произход Лазар Паперник. Двама мениджъри на Сименс призовали Тсекхман да не плаща сам подкупи, а чрез посредник. В също дадена под клетва декларация Паперник твърди, че в случая с московския институт Бурденко били планувани един милион и четиристонин хиляди евро като подкупи само за чиновници в руските министерства на икономиката и финансиите, както и за кабинета на министър-председателя.

Дали наистина всичко се е случило така, както твърди Тсекхман? Наистина ли подкупите са част от обичайната бизнес-практика на Сименс? Списание ”Щерн” поиска да узнае това директно от Сименс. Само че на 45-те детайлни и писмено представени въпроси концернът реагира устно и то по-скоро избягвайки отогворите. Без да цитира директно случая с института Бурденко според говорителя на Сименс в чужбина някои дадености, с които човек трябва да се съобразява. На всеки две години сътрудниците на концрена подписват декларация, че спазват законите, но и има и ”сива зона”, казва говорителят на Сименс.