1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Косово в предизборната кампания за изборите в Сърбия

18 януари 2007

Сърбия гласува – точно 6 години след падането на Слободан Милошевич. За 7.5 млн. сърби залогът е огромен, защото с гласа си тази неделя (21.01) те ще определят, кой и накъде ще поведе страната им. Опростено казано – пътят може да води или към Европа или пък към изолация, ако спечелят сръбските националисти. Не без значение е и това, какво ще се случи с южната сръбска провинция косово, чието бъдеще трябва да бъде фор

https://p.dw.com/p/AtLU
Албанците са мнозинство в Косово
Албанците са мнозинство в КосовоСнимка: AP

�улирано след изборите.

Поразклатеният правителствен ръководител Войслав Кощуница предприе през есента на 2006 година лека офанзива – той представи нова конституция, която третира Косово като съставна част от Сърбия завинаги. Проектът обаче беше подкрепен на косъм - едва 54 % от сръбското население участва в допитването, от които 52 на сто отговориха положително.

Сега на дневен ред са парламентарните избори. В референдума изходът от гласуването беше предопределен от така важния национален въпрос за бъдещето на Косово, макар и с малко преднина. Сега премиерът Кощуница, който отдавна вече не разполага с мнозинство в парламента, отново повдига националистически въпроси в предизборната си кампания.

“Още не се е родил сърбин, който е готов да предаде Косово. Ние няма да дадем Косово. Да живее Сърбия!”

Всички в Сърбия обаче знаят, че веднага след изборите специалният представител на ООН Марти Ахтисаари ще представи своя план за бъдещето на Косово. Разговорите между Белград и Прищина не доведоха до нещо съществено. Косовските албанци, който представляват мнозинство в провинцията, желаят независимост. Сърбите от провинцията пък заплашват, че ще се присъединят към Сърбия. И все пак е ясно, Белград вече няма да има думата в Косово. Тази позиция се подкрепя включително от Германия, и всички в Сърбия знаят това. Малцина от тях обаче се осмеляват да кажат това на глас.

Сръбският президент Борис Тадич е ангажиран с предизборната кампания на своята Демократична партия Де-Ес. Той е привърженик на приобщаването на Сърбия към ЕС. Отношенията в момента обаче са замразени заради отказа на Сърбия да задържи издирвания за военни престъпления бивш сръбски генерал Радко Младич. Заради това главната прокурорка на Хагския трибунал за бивша Югославия Карла дел Понте обвинява Белград, че не сътрудничи на трибунала.

Според президента Тадич, също и по косовския въпрос Сърбия не бива да допуска отново да изпадне в изолация, и по този начин да рискува избухването на нова война:

“Сърбия ще води битка за Косово с дипломатически и юридически средства, но със сигурност не и с военни. Сърбия вече няма нужда от войни. Не бива да допускаме повече, войни да разрушават икономическия ни потенциал, защото това унищожава същевременно и шансовете за бъдещето на поколения след нас.”

Тадич е предпочитаният кандидат за повечето западни наблюдатели. Неговата Демократична партия Де-Ес е и основният конкурент на смятаната за фаворит Радикална партия на намиращия се в затвора на Хагския трибунал Войслав Шешел. В своята предизборна кампания неговият довереник – радикалният кандидат Томислав Николич нарича президента и премиера на Сърбия предатели:

“В сръбската конституция е записано, че Косово е неразделна част от Сърбия. Затова и гласувахме за конституцията. Подай си оставката, Тадич, ако смяташ, че Косово трябва да е независимо. А Кощуница пък не защитава достатъчно Сърбия, което ние не желаем повече да наблюдаваме.”

След края на войната през 1999 година Косово се управлява от международна администрация, но продължава да бъде съставна част от Сърбия. Често косовски албанци заплашват с насилие, ако провинция не получи своята независимост. Заради опасенията от нови сблъсъци германският Бундесвер изпрати допълнителни части в областта.

Но също и след изборите темата Косово ще остане в дневния ред – не само на Белград, но и в Берлин и Брюксел. Един ден и Сърбия и Косово трябва да станат част от обединена Европа. Най-малкото това е желанието на германските и на другите европейски политици.