Косово като образец за признаването на Южна Осетия и Абхазия?

На 17 фавруари т.г. президентът на САЩ Джордж Буш заяви, че скоро Вашингтон ще установи пълноценни дипломатически връзки с новата държава Косово. Заедно със САЩ и 20 от 27-те държави в ЕС признаха независимо Косово. Не на последно място Германия беше държавата, която по време на разпадането на Югославия се застъпваше за независимостта на съюзните републики.

Сега Западът отново трябва де реагира на стремежа към независимост на отцепнически републики и региони в свое съседство. Става дума за признаването от Русия на Южна Осетия и Абхазия, които отдавна вече искаха да излязат извън състава на Грузия. ЕС, НАТО, а също така и Германия категорично отхвърлят стъпката на Москва.

Прилага ли ЕС двойни стандарти?

Двойни стандарти ли прилага следователно ЕС или двата случая - Косово и Южна Осетия - са несравними. Председателят на Външнополитическата комисия на Бундестага в Берлин Поленц е убеден: несравними са.

"Политиката на апъртейд и насилствените действия на сърбите срещу албанците в Косово не срещат паралел в конфликта между осетинците и грузинците".

Европейски политици като Поленц, но също така и руският президент Дмитрий Медведев, въпреки реципрочните си позиции, се позовават на международното право. В международното право обаче териториалната цялост има много висока стойност. Дадено малцинство няма а приори правото да се отцепва от държавата и да основава своя собствена, пояснява специалистът по международно право Томас Гигерих от университета в Кил:

"При това първопричината е, че много държави по света имат на своя територия едно или повече етнически малцинства. Ако се признае всеобщо право на отделяне, целият световен ред би се объркал".

Основното правило има изключения

Има обаче и изключения. Ако етническото малцинство е прокудено от мнозинството или пък даже правителството се опитва да изтреби малцинството, малцинството има право да се отцепи. Само, че кога точно настъпва този екстремален случай? И в случая с Абхазия руският президент се позовава на твърдението, че Грузия извършвала в Южна Осетия геноцид.

Според Томас Гигерих независими информации за достоверността на това твърдение е трудно да бъдат получени. Той е скептично настроен.

По-различно изглеждат нещата в Косово: през 1995 г.сръбската армия избива в Сребреница 8000 бошняци, престъпление, което се класифицира от ООН като геноцид. През 1998 г. започва кампания на сръбското правителство за прокуждане на албанците от Косово. Над 200 хиляди косовски албанци стават бежанци.

Според Гигерих признаването на Косово от западните държави е оправдано от гледна точка на международното право. Така погледнато Западът не прилага двойни стандарти, застъпвайки се за териториалната цялост на Грузия. Според Рупрехт Поленц обаче именно Русия прилага двоен стандарт:

Непоследователност в руската външна политика

"В Южна Осетия Русия претендира за правото на отцепване, докато в случая с Чечения особено много държи на собствената си териториална цялост и с много бруталност я наложи срещу волята на чеченците. Тези противоречия тепърва ще създават проблеми на Русия."

Според председателя на Външнополитическата комисия на Бундестага Поленц във всеки случай Косово не е прецедент, на който да може да се позовава Русия. Дори само заради факта, че не е признала Косово за независима държава. Ако Медведев не иска да бъде обвиняван в двойни стандарти във външната политика, той би трябвало последователно да се застъпи за признаването на Косово от Русия.