Краен национализъм в България

Прогнозите, че практикуването на краен национализъм се оказва перспективно занимание в България се потвърждават – за началото на март е насрочена появата на поредната формация, която ще се бори срещу “обезбългаряването на Отечеството” и ще бъде противник на Волен Сидеровата “Атака”. Новото политическо “движение” ще се казва “Гвардия” и за негов лидер най-вероятно ще бъде избран шефът на сдружението Български национален съюз Боян Расате. Зад псевдонима “Расате”, се крие история- това е името на ослепения от княз Борис негов син Владимир Расате, символ на обединените българи, а зад личността на лидера Боян Боянов, според публикации в печата, стои незавършил студент от Нов български университет, който от 1999 година е следствен, а от 2002 година е подсъдим за побой срещу ром. Според писмена характеристика, дадена от лидера на “Атака” Волен Сидеров в навечерието на парламентарните избори миналата година, когато двете националистически формации бяха съюзници, Расате бил “млад човек с трайно оформена национално отговорна визия за обществото и света, човек, който не би могъл да има нагласи против реда, законността и авторитета на държавните институции и органи.”. Патриотизмът бил “втора природа на Расате, който имал оформени родобюбиви възгледи за една България на просперитета”, се допълва оценката на Сидеров.

За да се уверим в точността на думите на лидера на Атака е достатъчно да се върнем към средата на септември 2004 година, когато по инициатива на т.нар. Български народен съюз на язовир “Пясъчника” край пазарджишкото село “Старосел” 70 млади и по-възрастни мъже, главно от българската провинция и от чужбина, провеждат “Национален лагер-сбор”, на който се вземат важни и знакови решения.

Какви са те?

Курс към създаване на единен фронт на националистите срещу глобализма, НАТО, сегашния модел на ЕС, корумпираноста на българските политици и възраждане на традиционните български ценности; защита на националистите от репресии; разобличаване на всички патриотари, "готвещи" се да участват в изборите през 2005г.; засилване на контактите и позициите на българските националисти с чуждестранни такива и забележете, налагане на идеята не за националния социализъм, а за «социалния национализъм». Така основаният през 2001 година като “родолюбива надпартийна организация”Български национален съюз, прочул се дотогава единствено с подписките си “Кой ще плати циганския ток” и “Да изчистим България” се превръща в кандидат за водеща организация сред националистическите формирования.

По-знаменателното събитие край пазарджишкия язовир през 2004-та, обаче става международното присъствие на националистическия “лагер-сбор” . Според лидера Боян Расате неговата формация имала подкрепата на 8 радикални европейски формации. Това са Deutsches Kollegе (Германска колегия), NPD (Националдемократическа партия) и Freier Widerstand (Свободна съпротива), белгийският Vlaams Blok (Фламандски блок), испанската La Falange (Фаланга), създадена още от диктатора Франко, френската Guarde Franque (Франкска гвардия), румънската Noua Dreapta (Нова десница) и холандският Nationale Alliantie (Национален алианс), като общият брой на техните активисти надхвърлял 700 хиляди.

"Дойдохме да кажем, че Българския национален съюз е легитимното лице на Европейската национална съпротива", заявява тогава пред представители на българските медии специалният пратеник на Freier Widerstand (Свободна съпротива), някой си Матиус Шулц, който отказал да бъде сниман, защото “се опасявал от репресии в родината си”. Заедно с още двама съмишленици той е бил “делегат” на събора край яз. "Пясъчника". Пред българският вестник «Политика” Расате обяснил, че "както традиционните партии се гордеят с връзките си с европейските партньори, така и ние сме доволни от нашите контакти. Сините са част от Европейската народна партия, червените - от Партията на европейските социалисти и Социнтерна, а ние, националистите - от Единния фронт за национална съпротива". И още нещо допълнил тогава Расате – «Ние сме спокойни, че тези хора ще знаят с кого работят в страната. Те знаят нашите позиции, ние посещаваме техни семинари и мероприятия. Нямаме съмнение, че след 10 години от малка България с 3 милиона Българи и 3 милиона цигани ние ще диктуваме на Европа какво ще стане".

Това са част от възгледите на новия националистически гуру със старобългарски псевдоним, декларирани преди няколко години. Сега, в наши дни, след патетичната раздяла на Българския народен съюз с парламентарно представената “Атака”, неговите следовници забиха в началото на месеца на връх Мусала българския трикольор, влязоха в юмручни схватки с депутати на Волен Сидеров, вадиха заплашително пистолети пред противниковата партийна централа, с факелно шествия отбелязаха годишнината от смъртта на някогашния председател на Българските национални легиони и горещ подръжник на нацизма генерал Христо Луков и в крайна сметка чрез “референдум” в който били участвали близо 20 хиляди души, подготвиха появата на новата си формация “ Гвардия”.