“Крака на костенурка”

Николай живее четири години на една крачка от резиденцията на Далай Лама в Хималаите, изучавайки тибетски език и философията на будизма.

Въпреки младостта си, авторът преминава през няколко континента и превъплъщения преди и след монашеския си период. Преди да стане писател, той е музикант и следва джаз-пиано и композиция в елитната музикална консерватория в Бостън. В средата на 90-те, след три години в Бостън, той заминава за Индия, дава обет за целомъдрие и става будистки монах. Целта му е да научи тибетски език, а може би и да търси просветление. Когато става монах, Николай е на 22 години.

От тази автобиографична книга разбираме, как животът в Дарамсала, сред нищетата и мръсотията, оставя малко илюзии на младия човек, тръгнал за Индия

в търсене на познание

Духовното му пътуване е съпроводено от мъките на ежедневието в Хималаите: плъхове, амебна дизентерия, малария. Още по-тежки са съмненията за смисъла на това да се захвърли всичко – музикална кариера, приятели, родители – заради неясната ценност на живота на будистки монах. Съмненията на младия монах са подхранвани от приятелството му с един босненец, наречен Царя. Женкар, шегаджия, дори шмекер, Царя е беглец от Сараево, неуспял да се установи в Европа. Този колоритен приятел проправя път обратно към света и изгубените удоволствия. “Нищо не може да се сравни с глътка балканска непочтителност, след като си се предозирал с медитации върху празнотата”, пише Николай.

Така че след дълго време на вътрешна борба със

съмненията и изкушенията

младият монах Николай се отказва от обета си. Какво следва? Любов, брак, деца, литературни занимания, земни радости.

Николай среща бъдещата си съпруга Даниел Трусони в САЩ през 2001 година. Те живеят заедно 3 години в България, където Даниел написва първата си книга. Сега са в САЩ с двете си деца, но Даниел иска да се върне да живее в България. Николай, който е публикувал 3 книги в България и една в САЩ, има задръжки: най-вече заради това, че в България според него не се цени чистия талант, а по-скоро “неговите връзки, познанства, лели и братовчеди”. “Може би просто този период в България не е продуктивен за изкуството”, казва Николай.