Кралицата в Берлин

все стереотипни представи, които имат много малко общо с модерна Германия. Ето какво казва по този повод Улрих Закер, директор на лондонския Гьоте-институт:

"Само седем процента от англичаните са против Германия и имат отрицателно мнение за нея, 40 процента - положително, но повече от половината от населението има представа за една несъществуваща Германия."

Нищо чудно, щом войните и холокостът присъстват постоянно по британската телевизия, но не и съвременна Германия. Също и в училището е налице сходна картина: акцент върху войната и Хитлер, рядко нещо смислено за успехите на Германия. И все по-малко английски младежи учат немски.

Кралица Елизабет ІІ стои над подобни дрязги. Нещо повече: тъй като нейният корен е от германския род Сакс-Кобург-Гота, тя също е била наричана германка. Що се отнася до отношенията между правителствата в Лондон и Берлин, те са спокойни, а на лично равнище между Тони Блеър и Герхард Шрьодер - дори много добри, както отбелязва германският посланик в Лондон Томас Матусек:

"Двамата са развили такава степен на взаимно доверие, което позволява лесното преодоляване на възникващите периодически разногласия."

Различните позиции по иракската война явно също не можаха да увредят добрите междуправителствени отношения. Малко преди започването на войната миналата година Блеър заяви:

"Канцлерът Шрьодер е много добър мой приятел, при всички различия, възникващи от време на време. Нещата, които ни обединяват, са много повече от онези, които ни разделят."

Впрочем сходните или дори идентични възгледи са съвсем явни. Наскоро, например, германският външен министър Йошка Фишер зае позиция в подкрепа на "моралния интервенционизъм", изтъквайки значението за Европа на презокеанското сътрудничество - позиция, аналогична с онази на британския премиер.

Така че макар британските медии да продължават да представят една остаряла вече картина на Германия - на полическо равнище двустранните отношения не дават никакъв повод за тревога.