Кремъл превръща Запада в свой енергиен заложник

Закъснялото признание на писателя Гюнтер Грас за есесовското му минало е по заглавните страници на списанията “Шпигел” и “Щерн”. “Шпигел” излиза със саркастичен колаж, представящ Грас, който барабани върху есесовска каска. Напомняйки за световноизвестния роман на носителя на Нобеловата награда, “Шпигел” е озаглавил колажа си така: “Тенекиеният барабан. Закъснялото признание на един апостол на морала”. Върху същия проблем акцентира и списание “Щерн”. “Той писа срещу забравата, а сега се препъва в собственото си мълчание”, пише списание “Щерн”. Проблемът, естествено, присъства и в списание “Фокус”, което иначе е избрало друга тема на броя си, далеч от злободневните страсти: промените в климата заради глобалното затопляне.

Ние ще ви представим по-подробно статия от същото списание, озаглавена: “Как Кремъл превръща Запада в свой енергиен заложник”. В статията четем:

Тихомълком ключовите позиции в държавата и икономиката бяха заети от приближени на държавния глава и негови стари приятели от тайните служби. Наблюдатели наричат това “акционерно дружество Кремъл” и предупреждават: смесицата от амбиции за световна сила и частни интереси заплашва енергийната сигурност на Запада, включително и на Германия. Според публицистката Соня Марголина преплитането на политиката и икономиката е придобило необичано големи размери, също, както по време на управлението на Елцин. “Тогава икономически трупиорвки се опитваха да попечителстват правителството по типичен мафиотски маниер, сега е обратното”, казва Марголина.без значение, дали става дума за енергийния гигант Газпром, за авиокомпанията Аерофлот, за оръжейни концрен или митници, правителство, парламент или Светна палата: “Кръг от лица, които се знаят от години, станаха собственицип на на руската държава”, оплаква се Андрей Иларионов, доскорошен икономически съветник на Путин. Огромни суми потъват в тъмни канали. Така например за периода от 1999-та до 2003-та година приближеният на Путин търговец Генадии Тимченко е спечелил един милиард евро заради преференциалните цени, предложени му от нефтения концерн Сургутнефтегаз. Дребни акционери в Газпром пък, твърдят, че само през 2003-та година, от печалбата са изчезнали безследно един милиард и половина евро, пише списание “Фокус” и цитира експерта Юрген Рот, изследващ структурите на мафиотските групировки, според когото дъщерните фирми на Газпром, поддържат тесни контакти с италианската мафия.

“Фокус” предупреждава: авторитарният курс на управление и преплитането на власт и икономика в Русия има директни последици и за Германия, които често се подценяват. Списанието цитира Франк Умбах от германското общество за външна политика, който казва: “Непрозрачните структури пречат на ефективността, честната конкуренция и предвидимостта. Вместо партньорство има недоверие. В резултат на това германският потребител плаща високи цени за енергия. Съществува и риск заради евентуално спиране на доставките, обобщава Умбах. Експертката по въпросите на енергийното стопанство Клаудия Кемферт се опасява от все по-голямата зависимост от Москва и предупреждава: нужна е смяна на курса в енергийната политика. Руският дял във внасяния в Германия газ е в момента 41 процента, но скоро ще нарастне на 60-80 процента.

Зад кулисите Москва вече търси рамото на други доставчици на газ като Алжир, Казахстан и Туркменистан. “Кремъл иска да заклещи Европа от всички страни, за да я постави в пълна зависимост”, твърди пожелал анонимност руски политик и добавя: “Тогава ние, а не само те, ще диктуваме цените по наше осмотрен1

ие”.

Що се отнася до Русия, Западът е заплашен от рискове и в други области, не само по отношение на еренгийните доставки. Авторитарната държава на Путин не може да се справи с кавказкото барутно буре и с организираната си престъпност, настъпваща на запад. Москва се заиграва с ислямистите и се представя за закрилник на мюсюлманите, поддържайки чудесни отношения дори и с такива терористимни организации като Хамас, пише списание “Фокус”.