Крепостта Европа?

старите 15 страни-членки оставиха оспорваната тема за предоставянето на убежище до последния момент преди разширението. Накрая се пръкна едно решение типично за Съюза - в него пише "съвместно", но на практика всяка страна-членка може почти без промени да продължи досегашната си политика. Например когато става дума за така наречените "сигурни трети страни": в това отношение всяка страна от ЕС има списък с държави, в които смята, че човешките права се спазват достатъчно. И когато се появи някога кандидат за убежище от някоя от тези държави, те с чиста съвест го връщат обратно.

Тези списъци в последна сметка са израз на безпомощност. Същото се отнася и за разпоредбата, че търсещият убежище трябва да подаде молба в първата страна, където е влязъл. Тук по същество става дума за разправиите между страните-членки с или без външни граници. Затова някои крайбрежни места приличат на укрепления - например испанският бряг от двете страни на Гибралтар. Само че това не променя стремежа на много хора от бедните страни да се докопат до богата Европа.

Как обаче би трябвало да изглежда една оптимална политика на ЕС по въпроса за убежището? През последните години броят на кандидатите за убежище намаля наистина, но това се дължи на успокояването на обстановката в Югоизточна Европа и подобряването на житейските перспективи в страните от този регион, включително песпективата за членство в ЕС. Проблемът е, че такава перспектива не съществува за страните от Африка и Азия.

Има обаче алтернативи. В европейските столици естествено осъзнаха, че в последна сметка бежанският проблем може да се реши само чрез ефикасна политика на развитие. В това отношение обаче нещата не вървят както трябва - макар ЕС да се гордее, че е вторият най-голям донор. Само част от милионите евро достига предназначението си, защото сътрудничеството с целевите страни - особено в Африка - функционира крайно лошо.

Това е основният проблем в борбата срещу трафикантите на хора. ЕС взе решение за оказване на натиск върху африканските страни с цел прекратяване на този вид престъпност, но европейците така и не стигнаха дотам да съгласуват санкции срещу онези, които отказват да сътрудничат. С една дума: ако искаме да не се превърнем в "крепостта Европа", трябва постоянен натиск както върху страните, от които идват бежанците, така и върху ЕС.