irland schulden

Около 1500 души са се събрали на протестна демонстрация в центъра на град Дъндолк. Това са медицински сестри, учители, полицаи, чиновници. Тони, който работи в една данъчна служба и е изгубил вече 13 процента от заплатата си, се опасява от по-нататъшни съкращения. Той прогнозира обаче, че през следващите две години ще бъдат орязани още 10 процента и затова апелира за масови протести.

Правителството вече въведе съкращения на разходите и данъчни повишения, възлизащи на 5 процента от брутния обществен продукт. Тези принудителни мерки създават обаче у засегнатите чувството, че са третирани несправедливо. Учителката Хелън вижда нещата по следния начин: тя е против едностранните според нея мерки, засягащи само определени данъчни групи.

Нищо не помага...

Ирландското правителство изглежда е твърдо решено да наложи някои крайно непопулярни мерки. Безработицата надхвърля вече 12 процента, дефлацията възлиза на 4,4 процента. Смята се, че производството е намаляло с 14 процента. Тази картина намира най-ярък израз в държавния бюджет, както обясни накратко премиерът Брайън Кауън:

"Ирландия изразходва през тази година 58 милиарда евро, докато постъпленията възлизат едва на 32 милиарда. Това е неприемливо."

Сметките на правителствения ръководител обаче не убеждават всичките му съграждани - и най-малко профсъюзите. На демонстрацията в Дъндолк местният синдикален бос Джон Кинг не пестеше крикиката си. Според него най-голяма вина за бедата, сполетяла страната, има сегашното правителство, чиято политика се ориентирала само по интересите на банкерите и спекулантите.

Ожесточени страсти

На същото мнение е и профсъюзната деятелка Джералдин, която подчертава, че това не е едностранен анализ, а преобладаващото мнение на народа. Никой не пипа банкерите, докато малките хора биват осъждани заради дълговете си - твърди тя.

Народният гняв е съвсем реален. През тези дни Ирландия е арена на ожесточени страсти. Впрочем сегашните протести на синдикалистите не са съвсем убедителни, тъй като през добрите години те издействаха за своите членове безсрамно растящи заплати. Сега, когато не остана вече нищо за раздаване, се промениха и настроенията.