1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Криминално-празнични хроники

Автор: Мирела Иванова/Редактор: Александър Андреев22 септември 2009

Струпването на почивни дни очевидно разбутва тъмните енергии на българина и дневният ред на празника започва да се подрежда в криминална хроника. Изходът е в работата, както каза и министър Попова. Анализ на М. Иванова.

https://p.dw.com/p/Jm1d
Най-ценното се обезценяваСнимка: BilderBox

Пада първият имунитет. Викат Масларова на разпит заради ремонта на дома в Стара Загора. Из първа страница на в. “Телеграф”

Излизането от естествен ритъм, и за човешкия, и за обществения организъм, оказва се е повече от нездравословно – направо опасно, размества енергиите и води до всевъзможни поведенчески и психологически преувеличения, включително и на липсите. Прекомерната активност на прокуратурата, която до онзи ден я раздаваше хептен яваш-яваш, непрекъснато произвежда настървени очаквания, че справедливостта ще се яви най-сетне и у нас под формата на присъда срещу министър поне. Масларова, Цветанов, Гагаузов поне. Мафиотските босове май останаха на втори или енти план.

Едни министри пред Темида, други - на работа

Министрите Попова и Нанев също са запретнали ръкави, без ирония се надяваме, че няма да е залудо и двете почти кръвоносни системи на държавата, съдебната и здравната, ще започнат да функционират. Като начало, а ако дочакаме и нормализацията им след време, ще си хвърляме шапките – все едно дали е празник или делник.

Symbolbild Kette p178
Усещане за развързаностСнимка: BilderBox

Но сега думата ми е за празника, нека да ни е честит, но защо така се случва, та още преддверието му се задръства с трупове – без да е станало голямо и неочаквано масово нещастие като на 6 септември, да речем. Но ако преброим загиналите през тези дни, 13 при катастрофи и трима убити в битови свади, май ще надскочим печалния охридски списък. Какви са причините за девалвацията на човешкия живот, защо престана да е най-безценната ни даденост, най-важното, което имаме?

За цената на човешкия живот

Може би причините се крият в обърканите ни и неовладяни страхове, съвсем разръчкани и от кризата, съвсем изострени и от усещането за нея. Само икономическа ли е тя и само в бедността ни ли се прицелва, или първо е отнесла някакви други ценностни и духовни устои вътре в нас? Навярно се е скъсала и пъпната връв между граждани и държава, та сега въпреки усилието да се върже някак, с последно напрягане на силите и жилите, не се получава…

Тъкмо усещането за развързаност владее в тези струпани накуп празнични дни, повсеместно. Пиеш две ракии и се развързваш дори от самия себе си – и какво по-лесно от това да застреляш Голямата Рижа, да натиснеш газта до дупка, да въдвориш своето си правосъдие със секирата, да запалиш луксозното возило на Наско Атлантата? Значи време е да се смени атмосферата не само с икономически, но и с други мерки, защото е ясно, че лошите енергии се овладяват с много работа. Както препоръчва и министър Попова на Висшия съдебен съвет.