Критика срещу САЩ на Общото събрание на ООН
22 септември 2006
Като ангел се носеше из нюйоркския квартал Харлем президентът на Венецуела Хуго Чавес и обещаваше на близо 5000 социално слаби семейства евтина нафта за идващата зима. Ден по-рано Чавес сякаш срещна самия дявол и каза, че надушил миризма на сяра на Общото събрание на ООН, където слово държа любимият му враг Джордж Уокър Буш.
Същинският сатана беше сред нас, каза Чавес пред развеселеното Общо събрание и за всеки случай дори се прекръсти. И все пак: това беше нещо повече от шутовщина в изпълнение на шоумен-левичар. Близкият приятел на Фидел Кастро, който преди своя спектакъл вероятно е съгласувал стратегията си в ООН с иранския президент Ахмадинеджад, се представи катоу бедителен адвокат на онези хора в южната част на земното кълбо, които смятат, че са жертва на новия имтериализъм на Белия дом.
За Хуго Чавес и многобройните му привърженици на 61-та сесия на Общото събрание на ООН Джордж Уокър Буш е световен диктатор. Президентът на Судан например вижда сянката на Буш зад гърба на сините каски на ООН. Според него американците първо ще превземат Дарфур, а после ще се отправят към Хартум, за да разграбят природните богатства на страната. Неговият ливански колега Лахуд също бичува САЩ като сила с право на вето в Съвета за сигурност заради 33-дневните бомбардировки на неговата страна. И новият президент на Боливия Моралес смята, че Злото седи във Вашингтон:
“С цялото уважение към САЩ: ние нищо няма да променим, няма да се поддадем на заплахи. Такова нещо нито ще разрешим, нито ще приемем.”
Моралес имаше предвид политиката на Вашингтон срещу наркотиците и заплахата със санкции, която според Боливия е акт на реколонизация. Накрая дойде ред и на иранския президент Мохамед Ахмединеджад:
“Едните се опитват да управляват света с оръжия и заплахи, докато останалите живеят в непрестанна несигурност и опасност.”
Фронталната атака на иранския президент срещу всесилната държава с право на вето в Съвета за сигурност беше всъщност политическо обобщение на цяла поредица от тиради срещу САЩ. Ахмадинеджад влезе в ролята на държавник, който разговаря на равна нога с великия окупатор. И между другото достави удовлетворение на мнозинството участници в Общото събрание, когато нарече Съвета за сигурност инструмент на държавите-постоянни членки, с който особено Вашингтон често злоупотербява – не само по отношение на Иран.
САЩ не отговориха официално нито на обвиненията на Ахмадинеджад, нито пък на силното театрално представление, изнесено от Хуго Чавес. Посланикът на Вашингтон в ООН Болтън каза само:
“Ние не реагираме на подобни анимационни варианти на световната политика.”
Настроенията срещу САЩ стават все по-враждебни, а външната им политика рядко се е натъквала на толкова отрицание, колкото в момента в Ню Йорк. Въпреки това държавната секретарка Кондълиса Райс не вижда имиджов проблем за страната си. Пред телевизионния канал ЕйБиСи Райс припомни, че притокът на туристи и емигранти към САЩ си остава непроменено висок.