Културното наследство на България

През миналата седмица в комисията по култура в НС бе приет проектозакон за Културното наследство. Това е първият опит да се сложи ред в тази област от 1969 насам.

В хаоса от политически безобразия, скандали и текущи престъпления, въпросът за културно-историческото наследство изглежда периферен. Предстои дебат на първо четене на Закона за културното наследство. Появиха се коментари, които не осведомяват общественото мнение, а го дезинформират, с цел да го манипулират. За собствеността на колекциите се изказаха дежурните говорители от „иманярската олигархия”, които се познават по навика им да говорят практически всичко и за всичко – от тамплиерите до частните им пророчески сънища. Това са фарисеите по тази тема – съучастниците, спонсорите, адвокатите на грабежа пред съда на общественото мнение.

Цялата нация знае, че от десетилетия насам, служители от бившата Държавна сигурност и от криминалния елит поръчват иманярски разкопки, за да колекционират неоценими предмети.

В България съществува индустрия на културното мародерство

Доходите от нея са съизмерими с трафика на оръжие, наркотици и проститутки. Крадат в следния йерархичен порядък – иманяри, посредници, колекционери. Че колекциите им са придобити по организирано-престъпен начин знаят всички – от президента, през главния прокурор, до ренесансовия мъж Божидар Димитров. Експонатите от тези колекции са изравяни от пластовете на българската културна история с багери и търнокопи. Първо под мъдрото ръководство на ДС, после под зорката протекция на МВР. Всички правителства след 1989-а са съучастници на това престъпление, проточено върху националната културна история. Това е ясно и място за усукване няма, колкото и да говорят, че са ровили в територията на националната памет, за да осигурят нейното съхранение като я затворят в частните си сейфове.

Това е начинът, по който публичните адвокати на това престъпление го защитават

Логиката е абсурдна. Нека откраднатото от държавата остане в частните ръце на Божков, за да не отиде в чужди ръце, някъде зад граница. Все едно някой да нахлуе в дома на Божидар Димитров, да се заключи отвътре и да обяви цялото му имущество за своя собственост. След което да го убеди, че така е по-добре, отколкото в дома му да влязат цигани или не дай-боже македонци. После да обяви дома на Божидар Димитров за частен музей и да показва безценните му колекции от чернови на статии, възлизащи на няколко хиляди тома…

”Амнистирайте колекциите”. Този възглас чухме първо от гърлото на президента. Веднага го подеха всички заинтересовани субекти, конюнктурни професионалисти от археологическата гилдия и то се знае медийната клиентела. Сега отново са в настъпление. От името на „здравия разум” и представете си на „справедливостта”.

Каква всъщност е законодателната рамка по въпроса за собствеността още от основаването на новата българска държава – ще разгледаме следващия понеделник.