Къде отива бюджета на ЕС?
22 януари 2004Реклама
"За какво си хвърля парите Брюксел?" - това е заглавието на една брошура, която си поръчват много граждани от службата за публикации. Краткият отговор на въпроса е - за кравите и за структурно изостаналите райони, например в Испания, Гърция или източна Германия.
През 2004 година 45 милиарда евро, което е близо половината от възлизащия на 100 милиарда бюджет на ЕС, ще отидат за субсидии за селското стопанство. Други 34 милиарда отиват в една система на преразпределение за насърчаване на инвестициите, инфраструктурата и индустриализацията в изостанали райони.
6 милиарда евро струва администрацията на ЕС. След разширението с още десет държави тази година това перо ще се увеличи още повече. Ще бъдат назначени например още 2400 служители. Само около 3 милиарди и 400 милиона ще бъдат отредени за въвежданеато на новите членки и на държавите канндидатки Румъния, България и Турция. Предсередателят на европейската комисия Романо Проди се оплаква, че предразсъдъкът, че ЕС е твърде скъп и прахосва средства е широко разпространен и за съжаление не може да бъде изкоренен. Въпреки това оаче от година на година администрирането на Европа поевтинява, както заявява комисарката по бюджета Мишел Шрайер. Тя изтъква, че преди десет години бюджетът е възлизал на процент и две десети оит общия промишлен продукт на дадена държава, а сега само на около един процент. Така бюджетът остава подчертано под граничата от 1.24 процента одобрена от държавните и правителствените ръководители . Според Мишел Шрайер обаче този лимит ще бъде напълно изразходван след 2006 година за разширението, но и за увеличените разходи за научни изследвания, образование и нововъведения.
Ако разходите бъдат ограничени на един процент от брутния вътрешен продукт, както сега настояват поне шест от държавите нетни плащателки, ще трябва да бъдат съкратени разходите. А те растат поради приетите от ЕС нови задачи за сигурността и отбраната.
В момента много се разисква въпроса за постъпленията в бюджета. Шест от общо десет нетни плащателки вече писмено отправиха апели за спестяване към председателя на комисията Романо Проди. Германският министър на финансите Ханс Айхел настоява за изключително строга финансова дисциплина.
Приносът на Германия към бюджета на ЕС спадна от една трета през 1995 година на една четвърт. Въпреки това германският министър на финансите е най-големият вносител в европейската каса. Той плаща 5 милиарда повече, отколкото получава обратно. Държавите получателки в момента са Испания, Гърция, Португалия и Ирландия. С приемането на новите членки това решително ще се промени. Тогава Полша ще стане получателка, а Словения вероятно ще бъде нетна плащателка. Великобритания все още се ползва от една отстъпка, извоювана през 1984 година от "Желязната Лейди" Маргрет Татчър, която се финансира от нетните плащателки. Основна реформа на бюджета на ЕС трябва да се проведе до кроя на 2005 година.
Тази година ЕС отделя за помощ за развитие около 13 милиарда евро, които обаче не идват от бюджета, а от държавите членки по една друга система. Тук най-големите плащателки са Франция и Германия.
През 2004 година 45 милиарда евро, което е близо половината от възлизащия на 100 милиарда бюджет на ЕС, ще отидат за субсидии за селското стопанство. Други 34 милиарда отиват в една система на преразпределение за насърчаване на инвестициите, инфраструктурата и индустриализацията в изостанали райони.
6 милиарда евро струва администрацията на ЕС. След разширението с още десет държави тази година това перо ще се увеличи още повече. Ще бъдат назначени например още 2400 служители. Само около 3 милиарди и 400 милиона ще бъдат отредени за въвежданеато на новите членки и на държавите канндидатки Румъния, България и Турция. Предсередателят на европейската комисия Романо Проди се оплаква, че предразсъдъкът, че ЕС е твърде скъп и прахосва средства е широко разпространен и за съжаление не може да бъде изкоренен. Въпреки това оаче от година на година администрирането на Европа поевтинява, както заявява комисарката по бюджета Мишел Шрайер. Тя изтъква, че преди десет години бюджетът е възлизал на процент и две десети оит общия промишлен продукт на дадена държава, а сега само на около един процент. Така бюджетът остава подчертано под граничата от 1.24 процента одобрена от държавните и правителствените ръководители . Според Мишел Шрайер обаче този лимит ще бъде напълно изразходван след 2006 година за разширението, но и за увеличените разходи за научни изследвания, образование и нововъведения.
Ако разходите бъдат ограничени на един процент от брутния вътрешен продукт, както сега настояват поне шест от държавите нетни плащателки, ще трябва да бъдат съкратени разходите. А те растат поради приетите от ЕС нови задачи за сигурността и отбраната.
В момента много се разисква въпроса за постъпленията в бюджета. Шест от общо десет нетни плащателки вече писмено отправиха апели за спестяване към председателя на комисията Романо Проди. Германският министър на финансите Ханс Айхел настоява за изключително строга финансова дисциплина.
Приносът на Германия към бюджета на ЕС спадна от една трета през 1995 година на една четвърт. Въпреки това германският министър на финансите е най-големият вносител в европейската каса. Той плаща 5 милиарда повече, отколкото получава обратно. Държавите получателки в момента са Испания, Гърция, Португалия и Ирландия. С приемането на новите членки това решително ще се промени. Тогава Полша ще стане получателка, а Словения вероятно ще бъде нетна плащателка. Великобритания все още се ползва от една отстъпка, извоювана през 1984 година от "Желязната Лейди" Маргрет Татчър, която се финансира от нетните плащателки. Основна реформа на бюджета на ЕС трябва да се проведе до кроя на 2005 година.
Тази година ЕС отделя за помощ за развитие около 13 милиарда евро, които обаче не идват от бюджета, а от държавите членки по една друга система. Тук най-големите плащателки са Франция и Германия.
Реклама