Къде са онези 787 милиарда?

Барак Обама прави в момента световна политика, само че в Америка това не събужда особен интерес. Там дневният ред е друг. "Какво стана с онези 787 милиарда долара?" - въпросът на списание Business Week се отнася до гигантския пакет за възстановяване на икономиката, приет в началото на управлението на Обама. И наистина, докато президентът обикаля света, у дома му се разгарят бурни дебати за състоянието на американската икономика. Тези дебати са пожар за Обама.

Няма кой да изгаси пламъците

Редица влиятелни демократи настояват вече дори за отпускането на още пари. Икономическата съветничка на президента Лора Тайсън например смята, че споменатите 787 милиарда били твърде малко. Главна причина за безпокойството сред демократите е неочаквано рязкото покачване на безработицата. През юни тя достигна 9,5 процента и експертите са наясно, че скоро ще надхвърли 10-процентната граница - равнище, невиждано от поне четвърт век насам. Това само по себе си е достатъчно неприятно, но става още по-лошо, защото лично Обама прогнозира не повече от 8,5 процента безработица.

Впрочем не друг, а вицепрезидентът -притежаващ таланта в желанието си да каже вярното, да казва погрешното - бе човекът дал тласък на актуалния дебат. Джо Байдън заяви по телевизията, че в началото на годината администрацията на Обама била подценила мащабите на икономическата катастрофа.

Съмненията в курса на Обама се подклаждат от две страни. От една страна от неспокойните демократи, които смятат, че президентът трябва да направи още дългове, за да се стигне до видимо раздвижване на икономиката до изборите за Конгрес идната година. От друга - от опозиционните републиканци, които твърдят, че огромният помощен пакет бил просто хвърляне на пари на вятъра - и сочат цифрите за безработицата. Те преценяват исканията за втори подобен пакет като окончателно доказателство за неспособността на демократите да боравят с пари.

Дискусията е вредна за Обама

Не само, защото одобрението на избирателите зависи от успеха на икономическия му курс. Дискусията застрашава неговите амбициозни - и скъпи - проекти за реформа на здравеопазването и в областта на екологията. Всичко това трудно би могло да се финансира едновременно. Но в случай на съмнение някои демократи биха били готови да пожертват реформите.