1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Къде се крият корените на ислямския тероризъм?

30 август 2006

Каква е движещата сила на терористите, която ги кара да жертват собствения си живот? Откъде се поражда онази обсебеност към духовна чистота и насилие? Мнение на американския политолог Джефри Гедмин – директор на института Аспен в Берлин беше публикувано на страниците на вестник “Ди Велт”.

https://p.dw.com/p/AuYC
Снимка: AP

Мохамед Сидик Каан е имал щастлив брак. Синът на пакистански преселници е роден в Лиидс, посещавал е университет и е прекарал голяма част от професионалния си живот, помагайки на деца. На 7 юли 2005 Каан се самовзривява, а заедно със себе си повлича към смъртта и други пътници в Лондонското метро. Това кара човек да се замисли и за добре облечения ливански студент от Кийл, който беше задържан във връзка с пропадналите опити за атентат срещу регионални влакове в Германия.

Какво мотивира тези терористи? Дали това е Ирак? В Канада наскоро беше разкрит заговор на израстнали на местна почва терористи, които смятали да организират атентат срещу парламента и да обезглавят министър-председателя. Канада обаче беше срещу войната в Ирак. Дали пък причината не е в президента Буш? Ислямските терористи са планирали атентатите от 11 септември 2001 още по времето, когато президент е Клинтън. ”Даже и още да ни управляваше Ейбръхъм Линкълн, пак щяхме да си имаме работа с ислямския тероризъм” – писа Макс Хейстингс в лявоориентирания Гардиън . Дали целият проблем е свързан с Америка? Ислямски терористи убиха през 90-те години гръцки и германски туристи в Египет. Днес те убиват мюсюлмани в Индонезия. Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна в света и също беше против войната в Ирак.

Някои повтарят глупостта, че беднотията била виновна за всичко. Само че, терористите често пъти са с добри позиции в обществото, а Африка –където има най-много бедност – произвежда относително малко тероризъм. Други пък възпроизвеждат безсмислената теза, че Израел искал да осуети създаването на палестинска държава. Възходът на Осама бин Ладен обаче стана през 90-те години – във времето на впечатляващите дни на мирното споразумение от Осло, когато създаването на палестинска държава изглеждаше напълно постижимо. И преди някой да се е опитал да прехвърли отговорността върху ислямската религия, нека припомним едно: на света има един милиард и 400 милиона мюсюлмани, пребладаващото мнозинство от които очевидно не си мечтае за джихад и за масови убийства. Много убедителен анализ на ислямския терор предлага в новата си книга Майкъл Гоув – бивш редактор на Лондонския “Таймс” , който междувременно се е превърнал в звезда на британския парламент. Той търси корените на тероризма в мюсюлманските братства, основани през 20-те години в Египет. Още по онова време братствата се стремят към нов универсален ред, базиращ на подчинението пред един нетолерантен и ригиден модел на исляма. Хамас стана палестинския клон на това братство, а шиитския духовник Ас Садр в Ирак твърди, че неговото терористично движение е иракската версия на Хамас и Хизбула. Едно трябва да е ясно в тази връзка : че ислямският тероризъм не се влияе от разделението между сунити и шиити. Иранските шиитски водачи дадоха например укритие на сунитските убийци на Ал Кайда. Гоув твърди, че мотивацията на ислямските терористи е идеологическа. Такъв е случаят с 18 годишния Ахмад – един от героите в новия роман на Джон Ъпдайк “ Терорист”. Ахмад ходи на училище, има приятели, получава работа в една фирма за обзавеждане и е обсебен от идеята за идеологическа чистота и насилие в името на своята религия, която- според него - превъзхожда всички останали. Когато неговата съученичка Джорилийн се опитва да го развесели, казвайки му :” трябва да се научиш, по-често да се усмихваш”, Ахмад си представя как нейното гладко тяло се пече в подземна огнена пещ и се превръща в дебели мехури изгорена кожа”.

Основателите на мюсюлманските братства не одобряват индивидуалната свобода, плурализма и “животинското “ – според тях смесване на половете. Може би – но само може би - в момента започваме да откриваме, каква е същността на ислямските терористи.