Към срещата на Г-8 се отправят големи очаквания

Естествено и при тазгодишната среща на върха няма да липсват големите демонстрации. От години срещите на държавните и правителствените ръководители са съпроводени от протестите на антиглобалистите, но също – и от проявите на обикновени побойници. Федералното правителство стори всичко възможно, за да гарантира спокойствието на участниците в срещата от една страна, и от друга – да не наруши правото на свободно изразяване на мнения и свободата на събирания. Но също толкова естествено полицията ще се намеси, ако побойници нарушат някое от основните демократични права. Силите за сигурност са подготвени както за демонстрантите, така и за склонните на насилие. И би било жалко, ако консултациите и дискусиите бъдат помрачени от свързани с насилие сблъсъци.

Тъй като в дневния ред на срещата са включени важни теми, очакванията към участниците са високи. Което засяга не толкова световната икономика – понеже става дума единствено за това да не се попречи на подема, а да се гарантира неговото постоянство. Добрата конюнктура, от която печелят не само големите индустриални държави, но и много развиващи се и бързоразвиващи се страни, се възприема като средство за решаване на спешните проблеми. Помощите за развитие трябва непременно да бъдат увеличени, ангажиментите, поети на предишните срещи на върха, трябва да бъдат спазени. На първо място, обаче, трябва да се положат грижи за това помощите да достигнат до тези, които имат най-голяма нужда от тях – бедните.

Затова и този път в дневния ред на срещата е включена Африка. Радостното е, че броят на войните и на гражданските вълнения на черния континент е намалял, все по-голяма част от държавите постигат стабилен икономически растеж. Но – точно както и преди, има и негативни развития. Към които могат да бъде причислени автократичният режим в Зимбабве, нередностите при последните избори в Нигерия, но предимно – нарушенията на човешките права в Дарфур. Към това трябва да се добави и, че африканските държави, чиито задължения към международната общност бяха опростени, сега затъват в още по-големи дългове към Китай. Което увеличава съмненията в смисъла на опрощаването на задълженията.

Ясно е, че Африка ще продължи да се нуждае от помощ – при това от повече помощ, отколкото досега. Но още по-важни от новите субсидии са търговските облекчения. А най-важното е – хората в Африка да получат перспектива. И Европа е заинтересована от това, тъй като именно липсата на перспектива е основна причина за масовата миграция. Ако проблемите в Африка не бъдат решени, все повече африканци ще прииждат към Европа – независимо дали европейците го искат или не.

Ако зависи от федералната канцлерка Ангела Меркел, ще бъдат отбелязани не само конкретни успехи по отношение на Африка, но и в сферата на опазването на климата. Но пък е съвсем ясно, че американският президент Джордж Буш, както и високопоставените участници в срещата от Китай ще се съгласят само с формулирането на по-общи цели, а не и на конкретни споразумения за ограничаване на изхвърляните емисии парникови газове. При което е важно да се използват шансовете, предоставяни от съгласуваното поведение. Понеже големите проблеми не биха могли да се разрешат другояче. И това се отнася съвсем не само до политиката по климата.

Само политиците са в състояние да съдействат за това напредъкът от глобализацията да е от полза за всички. Федералната канцлерка постави срещата на върха под мотото “Растеж и отговорност”. Икономиката расте, Германия зае отново мястото си на локомотив за икономическия подем в Европейския съюз и по регистрираните напоследък показатели стои на върха сред 7-те западни индустриални нации. Сега важното е водещите индустриални държави да поемат отговорността си спрямо бързоразвиващите се страни. Срещата на върха в Хайлигендам предлага добри възможности за създаването на такава организация.