Кюрдският конфликт в Турция отново е пред ескалация
2 юни 2004
рдския конфликт? И как Анкара може да я предотврати? Коментар от Райнер Золих.
От известно време насам бившата Кюрдска работническа партия ПКК вече се нарича Кюрдски народен конгрес. Новото име очевидно иска да внуши, че става дума за мирно и масово движение. Но конфискуваните наскоро бомби и заплахите, отправени към чуждестранни туристи и инвеститори, отново доказват, че ПКК си остава онова, което винаги е била: терористична организация. При това, терористична организация, която няма никакво основание да претендира, че представлява интересите на всички кюрди в Турция, а още по-малко – на кюрдите в съседните страни. Тази организация става особено опасна тъкмо в моментите, когато врагът й допуска грешки. А нейн враг е турската държава. Тази държава всъщност открай време допуска една и съща грешка: че не действа целенасочено за решаването на кюрдския проблем. Военните се опитват да блокират бойците на ПКК, които нахлуват в Турция от съседен Северен Ирак, но в това време политиката не върши почти нищо. Все още липсва, например, ефективна програма за борба срещу бедността в Южен Анадол, където традиционно са съсредоточени повечето турски кюрди.
И политическите реформи, които Брюксел изисква от Анкара с оглед на евентуално бъдещо членство, все още не могат да потръгнат. Кюрдски активисти лежат по турските затвори, само защото са защитавали със слово своите идеи. Забраната да се използва кюрдски език в медиите наистина беше отменена, но засега властите блокират всеки опит да бъде създадена назависима кюрдска телевизия. Причината: турската държава се бои, че в такава телевизия веднага ще се настанят радикалите от ПКК.
В това отношение Анкара трябва още много да работи, ако наистина желае в края на годината да получи от Брюксел зелена светлина за старт на присъединителните преговори. И най-вече – необходимо е ясно да се признае, че в страната съществува кюрдско малцинство, което има законно право на културна автономия.
От друга страна никой не може да иска от Турция да преговаря с ПКК или да отстъпва пред терористични заплахи. В момента Анкара трябва да стори нещо друго: последователно да изпълнине ангажиментите, поети по отношение на кюрдската общност и да й осигури същинска културна автономия. Както всяка друга страна по света обаче и Турция има правото да се бори с оръжие срещу тероризма. Страната трябва да положи доста повече усилия, включително и в свой собствен интерес, за ефективното изолиране и с политически средства на терористите от ПКК. Защото на фона на едено евентуално еврочленство Турция изобщо не може да си позволи поредна ескалация на кюрдския конфликт