Лагерът Гуантанамо нарушава международното право

След атентатите от 11 септември 2001 г. американският Конгрес прие съдбоносна резолюция. Тя даде право на президента да използва и насилие в борбата срещу тероризма. През октомври 2001 САЩ нападнаха талибаните в Афганистан, а президентът Буш издаде разпореждане, разрешаващо задържането на чуждестранни граждани за неопределено време без да има обвинение срещу тях. Това бяха съдбоносни решения, които нарушават международното право - смята специалният пълномощник на ООН за борба срещу изтезанията Манфред Новак.

Предполага се, че общо над 1000 души от 45 различни страни междувременно са били интернирани в бившата американска военна база Гуантанамо на остров Куба. Цивилното правосъдие на САЩ няма право на достъп до управляваната според военното право база. Чак през 2005 година бяха допуснати за пръв път специалните пълномощници на ООН, които предприеха разследвания. Въпреки това, неограниченият им достъп не беше осигурен- така например не беше възможно те да разговарят със задържаните в лагера, освен ако на разговорите не присъстваха и американски представители. Затова основният материал беше събиран извън самия лагер Гуантанамо, а в началото на 2006 година четиримата пълномощници на ООН представиха своя доклад с резултати,обхващаш 50 страници. Манфред Новак казва:

“Мисля, че основното право, което е нарушено, е правото на лична свобода. Разрешено е да се задържат хора само ако има специални причини за това – т.е. ако те са обвинени в наказауемо деяние – този принцип важи за всички хора, без значение, дали става дума за демократични правителства или диктатури. Разбира се, в разстояние на няколко дни, въпросните лица би трябвало да бъдат предадени на независима съдебна институция..”

Подобна независима съдебна институция липсва – констатира специалният пълномощник на ООН Манфред Новак. Никому обаче не бива да бъде отказван достъпа до такъв съд. Нещо повече, начинът, по който са се отнасяли към задържаните в Гуантанамо противоречи на забраната за използване на физическо насилие, изтезания, както и забраната за унизително отношение към задържаните. Поради всичките тези нарушения, докладът на ООН препоръчва закриването на лагера в Гуантанамо. Подобно нещо обаче и до днес е невъзможно. Проблемът се състои в това, че там има около 200 задържани, които и до днес не са били изправяни пред съд, които обаче не могат и да бъдат пуснати на свобода. Новак пояснява дилемата :

“Нека дам следния пример: в лагера има определен брой - около 15 – уйгури от Китай . Това са представители на мюсюлманското малцинство в страната. Единствената държава, която е изявила готовност да прииеме част от тях – е Албания. Самите САЩ твърдят, че тези хора са невинни, но поради продължителния им престой в Гуантанамо се предполага, че те може би са се превърнали в опасни противници на американците. Въпросът, дали тези хора могат да бъдат пуснати на свобода, трябва да се разисква конкретно с помощта на Червения кръст. А ако това се окаже възможно, явно е, че те не бива да се връщат обратно в Китай, защото там със сигурност ще бъдат подложени на нови издевателства. Това означава, че тук трябва да се намери хуманитарно решение на проблема, евентуално с помощта на някоя страна –членка на ЕС...”

За съжаление – казва австриецът Новак – засега европейските държави отказват да се включат в тези усилия. Ако те покажеха готовност за сътрудничество – според Новак – вратите на лагера Гуантанамо до сега можеше и да бъдат затворени.