Лариджани - съперникът на Ахмадинеждад

Лариджани е смятан за съперник на президента Ахмадинеджад, докато досегашният парламентарен шеф Голам-Али Хадад-Адел беше един от най-приближените съюзници на президента. 50-годишният Лариджани, роден в иракския гр. Наджаф, е от семейство, от което са произлезли редица прочути аятоласи. Самият той е първо министър на културата, в продължение на 10 години генерален директор на иранското радио, кандидатира се безуспешно за президент на страната, а след това става главен преговарящ по атомните въпроси.

През октомври 2007 г. обаче Лариджани неочаквано подаде оставка. Причината -

нарастващите му несъгласия с президента Ахмадинеджад

не по същество, а по въпроси на стила. Според официалното техеранско тълкуване вината за всички злини в региона не е у Иран, а у Вашингтон:

"Корените на повечето конфликти между страните от региона или между сунитите и шиитите се крият в поведението на САЩ. Те са онези, които провокират..."

Лариджани също така не се поколеба да заплаши с последствия онези, които поставят Иран под натиск:

"Който иска да използва сила, усложнява нещата. Регионът не се нуждае от допълнителни комплексни феномени. Ние няма да започваме с това, но ако другите се държат така, ще трябва да си понесат последствията."

На парламентарните избори Лариджани се кандидатира от гр. Гхом - центъра на иранското духовенство и получи близо 78 на сто от гласовете. След тази

впечатляваща изборна победа

той стана направо неудържим: председателството на парламента бе следващата логична стъпка - 161 от 227 консервативни депутати се изказаха за Лариджани, само 50 за досегашния титуляр Хадад-Адел.

При това проличаха две неща: че Лариджани продължава да се ползва с неизменната подкрепа на "Върховния водач", както и че растящо мнозинство сред консерваторите обръща гръб на президента Ахмадинеджад: недоволни са от неговата икономическа политика и открито го критикуват заради това, че смесва политиката с религията. Така неотдавна консервативни аятоласи призоваха президента, да бъде така добър, да остави религията и религиозните въпроси на тях.

Ако критичните настроения срещу Ахмадинеджад продължат да се развиват, то е възможно догодина той да бъде призован да остави и политиката на някой друг. А този друг без съмнение би бил Лариджани, който вероятно ще съумее да изгради позициите, с които се ползва, да укрепи симпатиите и доверието към себе си до 2009 г. дотам, че да увеличи шансовете си да смени Ахмадинеджад начело на държавата.