Левите във Франция търсят водеща фигура

Преди половин година шансовете им за победа все още изглеждаха добри – след убедителните си успехи на местните избори и на изборите за Европейски парламент Социалистическата партия показа достатъчно единство, сила и самочувствие, за да може да сформира широк ляв съюз, който след две години да изпрати управляващите десни партии на опозиционната скамейка. А партийният председател Франсоа Холанд се радваше на голяма популярност сред другарите си. Само че след катастрофата при референдума за Европейската конституция най-важната лява опозиционна партия във Франция се намира в печално състояние. Проведената от бившия премиер Лоран Фабиюс кампания за отхвърляне на Европейския договор - срещу официалната партийна линия погреба единството на социалистическата партия. От това пострада и авторитетът на Холанд, тъй като той допусна нарушениа в партийната дисциплина от страна на водещи членове на партията. И сега нито спрямо него, нито спрямо останалите възможни кандидати за президентския пост от страна на левицата се изпитва доверието, че могат да доведат левите до успех.

И Лоран Фабиюс, истинският победител в референдума за Европейския съюз, няма да може да спечели от своя триумф. Последните социологически проучвания сочат, че неговата популярност сред избирателите изобщо не се е увеличила. Поради което изобщо не е сигурно, че на партийна конгрес в средата на ноември ще се окаже възможно намирането на такова мнозинство, което да възприеме неговата Програма за промяна във Франция. Фабюс трябва да има предвид и съпротивата на водения от Холанд и останалите кандидат-лидери единен фронт на левите реформатори, които гледат на него като на “предател” и затова го изключиха от председателството на партията още в началото на юни.

И тъй като повечето индикации са разцепление, вместо за единение на социалистическата партия, вероятността за сформиране на широк ляв съюз отстъпва на все по-заден план. Зелените на свой ред също се намират в криза на идентичността – тяхното единство също е застрашено, тъй като почти 60 процента от зелените избиратели гласуваха против европейската конституция в противоречие с партийната линия. Ако не се окаже възможно прокарването на мост между привържениците и противниците на конституцията илюзерен ще бъде и съюзът между социалисти и комунисти. Същото се отнася и за пъстрата антиевропейска коалиция от троцкисти и анархисти, които принципно се числят към левия партиен спектър и след триумфа на референдума за европейската конституция получиха нов импулс.

На фона на всеобщия хаос, който цари между социалистите и техните възможни съюзници от останалите леви партии, няма нищо чудно, че повикът към намирането на нова водеща фигура – подобна на Франсоа Митеран – става все по-звучен.