1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Леон Батиста Алберти в града на бъдещето

19 юни 2006

Флоренция чества Леон Батиста Алберти, една от големите фигури, стоящи в началото на Новото време. Стоян Гяуров споделя впечатленията си от уредената в града изложба:

https://p.dw.com/p/AuhD
Флоренция: градът на бъдещето?
Флоренция: градът на бъдещето?

За Якоб Буркхардт той е рядко съчетание между интелектуалец и атлет, идеалното олицетворение на “универсалния човек”; дори онези, които виждат в него “интелектуален дилетант”, не отричат, че Леон Батиста Алберти е бил гений, един от гениите на Ренесанса - макар че не е сред първите имена, за които човек се сеща, когато стане дума за строителите на тази епоха. Обяснението  бихме могли да търсим както в извънредната му разностранност, така и в обстоятелството, че Алберти трудно се побира в рамката на музея респективно изложбата - онази съвременна институция, която фокусира оптимално обществения интерес.

Знакови сакрални и светски сгради, и първите модерни трактати върху архитектурата и изкуството са шедьоврите на този необикновен човек, който освен това е писал сонети и математически съчинения, който е бил социален реформатор, музикант и дипломат, укротител на коне и “виртуоз на публичната изява” – и чиято амбиция и жажда за слава, според модерния му биограф Антъни Графтън, са били просто страничен продукт на стремежа да преодолее вътрешната си неувереност, да бъде приет като пълноправен член на фамилията Алберти (от която е низвергнат след смъртта на баща си) и признат сред първенците на Флоренция. Как може да бъде представена подобна личност в изложбената зала? Флорентинци се справят с тази задача пестеливо и стилно, макар и с цената на известна, може би неизбежна в случая дидактичност, проявяваща се в изобилието от текст.

Ако пристигне във Флоренция с влак и избере най-краткия път, посетителят на експозицията минава по маршрут, пунктиран от работите на Алберти – от живописната фасада на черквата “Санта Мария Новела” срещу гаровия площад, покрай строгата хармония на Палацо Ручелай и отсрещната лоджия до интимната капела “Санто Сеполкро”. Масивният куб на Палацо Строци, където е поставена изложбата, също навява спомени за архитектурния гений на Леон Батиста: тук се виждат в оригинал формите на създадения от него нов език на ренесансовото строителство, елементи от който срещаме и в наше време, включително в сталинисткия неокласицизъм на триъгълника ЦУМ - “Шератън” – Президентство, обезобразяващ центъра на София.

Изложбата в Палацо Строци е кулминацията на разнообразните прояви в Италия, с която – с двегодишно закъснение – Флоренция отбелязва 600-годишнината от рождението на Алберти. Впрочем отношенията му с неговия бащин, но не и собствен рожден град никога не са били лесни, и той не спира да се оплаква от непризнанието и завистта на съгражданите си. Алберти се ражда в Генуа като незаконен, впоследствие припознат син на богат флорентински търговец, прокуден, както често е ставало по онова време, от управниците на родния си град. Леон Батиста вижда за пръв път Флоренция през 1428 и оттогава остава неизменно свързан с центъра на хуманизма въпреки дипломатическите и творческите си мисии в много други дворове на Италия; добре приет навсякъде, но никъде у дома си. По-късно той става приближен на богатия флорентински търговец Джовани Ручелай, (а впоследствие и на Медичите), за когото осъществява строителната програма, променила облика не само на Флоренция.

Алберти смята архитектурата за най-висшата човешка дейност, за идеален синтез между разум и красота. Затова той все още се слави главно като архитект. Човек потръпва, когато застане пред стъклените витрини и види молбата на семейството му за отмяна на изгнаничеството или се взре в равния, чист почерк, с който са написани оригиналите на класическите му трудове за живописта и архитектурата  (първият от тях, посветен на Брунелески), в които развива теорията, на която се дължи най-голямата му научна и популярна известност - обяснението на перспективата. По-голямата част от останалите експонати са рисунки и картини, скулптурни и архитектурни фрагменти от Ренесанса и по-късно, повлияни от теорията и практиката на хуманиста-авангардист; компютерните симулации неизбежно са най-тънката брънка в тази културно-историческа панорама, центрирана около монументалното строителство.

Като драматичен заключителен жест, в затъмнената последна изложбена зала на Палацо Строци е инсценирана прочутата картина Идеалният град, изобразяваща утопичен ансамбъл от сгради около един площад. В тази безлюдно-сюрреалистична композиция на неизвестен художник се открояват две от творенията на Алберти: “Санта Мария Новела” и Палацо Ручелай. Радиографичните изследвания на картината са разкрили обаче под маслената повърхност предварителна рисунка (показана на снимка), която организаторите може би малко прибързано обявяват за работа на Алберти, но която от друга страна намира косвена подкрепа в становището на Графтън, извеждащ на първо място значението на Алберти като социален обновител. Дали тази “пощенска картичка” в силно уголемен мащаб ни показва Флоренция като “града на слънцето”, така както си го е представял Алберти?

“Във Флоренция видях бъдещето на Европа” – писа тъкмо когато и аз бях там Тимоти Гартън Аш в един от водещите италиански вестници. Оксфордският историк и публицист смята, че във Флоренция е все още жив духът на многообразието, конкуренцията и творчеството, превърнал я навремето в динамото на Ренесанса, а после и на европейските народи, и препоръчва на съвременна Европа да се проникне отново от този дух, ако иска да се възроди. Аз видях Флоренция по друг начин: с погледа на един от многобройните туристи, зашеметени от благоговение пред чудесата, които този град и неговите гении са дали на човешката култура. Докато е жива способността ни да се вълнуваме така, мисля си, човекът не е загубен. Флоренция може би наистина е бъдещето на Европа.

Казах това на моята домакиня Моника Ч., а тя рече усмихната: “Така ли?” – с онази култивирана от векове неподражаема флорентинска ирония, която само чужденецът би могъл да вземе за наивност. Леон Батиста Алберти щеше да я разбере.

L´uomo del Rinascimento. Leon Battista Alberti e le arti a Firenze tra ragione e bellezza. 2006