1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Либия на прага на пълната реабилитация

31 октомври 2006

Съдебният фарс с българските медицински сестри е последната пречка пред пълната реабилитация на Либия в света се казва в статия от вестник Зюддойче цайтунг. Тя е озаглавена ”Кавга за наследството в рая”. Ето по-важното от нея:

https://p.dw.com/p/Ath6
Снимка: AP

В началото на статията се описва случая с българските медицински сестри. ”От седем години насам пет български медицински сестри и един палестниски лекар са в затвора, обвинявани в това, че са заразили 426 деца с вируса на СПИН.” Зюддойче цайтунг припомня за това, че сегашният съдебен процес е след вече произнесена и отменена смъртна присъда, но че и този път прокурорът настоява за същото наказание. В статията четем: ”Експерти са на мнение, че нехигеничните суловия са причина за инфекцията, в резултат на която в края на миналта седмица почина 52-та жертва, едно деветгодишно момиче.”

По-голямата част от статията е посветена на валстовите отношеня вэтре в Либия и промените във външнополитическия курс на страната. Зюддойче цайтунг пише:

Либийският революционен водач Муамар Кадафи се помири до голяма степен със САЩ, които го третираха като десетилетия наред като парий. Кадафи се отказа демонстративно от рпоизводството на оръжия за масово унищожение, чиято разработка и без това не беше кой знае колко напреднала, и плати обезщетения за жертвите на атентата от Локърби, за който се смята, че е организиран от либийски агенти. Либийските тайни служби, които познават много добре арабския свят, подкрепят САЩ в преследването на ислямски екстремисти. Освен това американските нефтени фирми вече не са гонени от Либия. Така все още продължаващият съдебен фарс е може би последната пречка пред пълната реабилитация на либийския революционен водач Кадафи. Синът му сеиф ал Ислям, който се утвърди като неофициален посредник при други спорни случаи и кризи, предлага, България, да плати заедно с европейците и американците, така наречения кръвен дан, чрез който според законовите представи в ислямското общество, може да се избегне смъртното наказание. Либийците говорят за сума от порядъка на три милиарда долара, която те платиха като обезщетение на жертвите от Локърби, макар да знаят, че това им искане на може да бъде осъществено. В същото време обаче, казват че Кадафи няма да е съгласен, случаят да приключи само с оправдателна присъда. Това би могло да предизвика протести у либийския народ, който познава само официалната версия и ще приеме отстъплението като признание за значителни пропуски в държавната система на здравеопазване”, се казва в статията на вестник Зюддойче Цайтунг.

Авторът й отделя специално внимание на Сеиф ал Ислям, който критикувал на всеослушане народната джамахирия, построена от баща му. “В публични изявления той критикува липсата на конституция като основно зло, защото така не били дефинирани правомощията на отделните институции. “Нека не се заблуждаваме, че живеем в рай, каза той при последното тържествено отбелязване на годишнината от революцията. Че какъв рай е това, когато директорите на държавните предприятия ги управляват така сякаш сам им бащиния. От този хаос печели най-мното мафията на чиновниците заедно с няколко по-големи босове”, казва Сеиф ал Шслям, цитиран от вестник Зюддойче цайтунг. Авторът на статията припомня и за другия син на Кадафи – Саади, известен като футболен хулиган, но натоварен изведнъж от баща си с важни функции. Според Зюддойче цайутнг освен че противопоставя двамата си сина, Кадафи лавира между двата основни лагера в Либия – на реформаторите и на функционерите на режима. В статията четем:

“Скептици предполагат, че Кадафи лавира между двата лагера, за да избегне въпроса за политическия му наследследник след 27 години начело на властта. Носи се и слуха, че съществуването на двата лагера било всъщност постановка за пред външния свят. И все пак не може да се каже, че в Либия нищо не се променя. Цената на сателитните чинии намаля силно и те вече не се крият. Достъпът до Интернет е напълно свободен. Навсякъде има интерент-кафенета. Освен това изходните визи за учжбина бяха премахнати. Всеки, който е в състояние да си го позволи, може да напусне страната”, отбелязва вестник Зюддойче цайтунг.