“Лолита” на 50

Романът излиза в характерната зелена обвивка на френското издателство Олимпия прес, известно с еротичната си продукция. Петима американски издатели отхвърлят преди това произведението на Владимир Набоков. Преобладава мнението, че публикуването на работата му може да го вкара в затвора. Морис Жиродиа обаче се осмелява и така започва земният живот на станалия междувременно прословут роман.

Английски туристи го внасят контрабандно на връщане от Франция. Явно по такъв или подобен начин книгата попада в ръцете на Греъм Грийн, който в рецензия за “Сънди Таймс” обявява “Лолита” за едно от трите най-добри литературни произведения на 1955. Още повече за славата на творбата допринася може би противоположното становище на критика Джон Гордън в “Сънди Експрес”. Гордън заявява, че това е най-мръсната книга, която е чел.

По-нататъшната кариера на книгата е добре позната; тя донася на автора й, преподаващ литература в Америка, богатство, световна слава, както и възможността незабавно да се завърне в Европа и да доживее кротко живота си във великолепна изолация в един швейцарски хотел.

Петдесет години изминаха от излизането на “Лолита” и човек би могъл да очаква, че духовете са се успокоили. Дори Граучо Маркс би могъл днес най-спокойно да се захване с прочита на книгата, нещо, което навремето той искаше да отложи докато героинята станела на 18 години. Днес Лолита би била на достопочтената възраст от 62 години. Но почитателите на Набоков нямат мира! В специалната им интернет страница, където те почти ежедневно разменят мнения, цари почти бойна атмосфера. Някакъв си австралиец твърди, че чрез поредица от дребни грешки, използвани като таен код, Набоков информирал, че като дете бил изнасилен от чичо си. Други пък смятат, че той е бил просто педофил. Синът на писателя, Дмитри Набоков, твърди обаче, че баща му бил един чист, весел, приятелски настроен и напълно нормален човек. Явно Лолита, която умира в детското си легло като г-жа Шилер, все още е в състояние да предизвиква възбуждение.