Лятната ваканция на българските деца

Мечтаната лятна ваканция за българските тиинейджъри отдавна не се свързва с известното в миналото безоблачно прекарване при баба и дядо в провинцията. За онези, чиито родители имат високи доходи дилемата днес по-скоро е коя дискотека работи до късно и къде купона е най-щур. Наскоро репортер на тиражен български всекидневник отбеляза, че „пияни деца” щурмували трите дискотеки за подрастващи в подлеза на НДК в центъра на София, където „десетки момчета със замъглени погледи и малки момичета, които едва стоели на краката си, окупирали входовете на заведенията”. Нищо ново под горещото слънце на една от най-ваканционните държави в Европа, където младите хора се радват на свобода, недопустима за нормалните държави от цивилизования свят!

Това, обаче, едва ли се отнася за огромното мнозинство български деца, за които лятната алтернатива е да безделничат с празни джобове в махалата или да се опитат да припечелят някой къде по-лесен, къде по-труден лев. Всъщност алтернатива едва ли има, защото през летните месеци българските ученици масово работят. Според официалната статистика това са 83 хиляди деца, но по неофициални данни, изнесени наскоро от един от основните профсъюзи, техният брой надхвърля 250 хиляди. На регионална среща на Световната организация за борба срещу детския труд в София беше обявено, че българските деца са експлоатирани предимно в семейния бизнес, земеделието и сезонната работа.

И в туризма, разбира се, където вече от години се изпитва хроничен недостиг на работна ръка. Още от началото на сезона крайморският бизнес потърси услугите на „невръстни работници” от цялата страна и ги превърна в миячи на чинии, помощни сервитьори, продавачи на всевъзможни амбулантни стоки и храни, пикола и камариерки в многобройните частни хотели, чистачи и неквалифицирани строителни работници. В повечето случаи децата работят без здравни и социални осигуровки или договори, но срещу прилично, според техните представи, заплащане. Само бургаската Инспекция по труда е издала за това лято 1500 разрешителни за работа на непълнолетни, а броят на издадените във Варна разрешителни е 1000.

Българското законодателство не забранява детския труд, но го поставя под доста строги условия. Ако искат да наемат на работа непълнолетни младежи, работодателите трябва да получат писмено разрешение от Инспекцията по труда преди да сключат трудов договор с младежа. В него трябва да бъдат подробно посочени работното време, работното място и характеристиката на полагания труд. Съвсем логично в закона е забранена работата нощем, както и при вредни и опасни за здравето условия. Предвидени са санкции в случай на нарушения от страна на работодателите – глоби до 3000 лева и символичен срок лишаване от свобода.

Всичко това, обаче, е само на хартия. Примерите за нарушаване на законите са многобройни.

В края на юли 15-годишно момче загина от задушаване в дълбок строителен изкоп край морето, където е работило по устна уговорка с работодателя. В Плевен, градът на прословутият сегашен министър на вътрешните работи, заловиха четири непълнолетни момичета, които се трудели незаконно като сервитьорки в нощни заведения. Само в тази област от началото на годината са били поискани 30 разрешения за работа на непълнолетни, на 26 от които е било позволено да работят в плевенските кафента, търговия и обслужване.

Всъщност това са единични случаи от видимата страна на проблема. В неговата тъмна и непрозрачна част са хилядите тиинейджъри, които за жълти стотинки сервират нощем на пияни клиенти, работят в нехигиенична и направо отровна атмосфера на химикали и други вредни вещества, носят бетон и тухли по строежите, мъкнат в жегата тежки товари при зареждане на магазините, влачат огромните куфари на летовниците по хотелските стълбища. В случая не споменаваме известния факт, че много от тези деца, които през годината би трябвало да посещават училище, въобще не го правят, което предполага, че т работят целогодишно.

Проблемите с детския труд в ЕС не са само български, поради което през май тази година ЕП прие резолюция, свързана със забрана на трафика на деца с цел те да работят в рамките на 27-те и преразглеждане на търговските споразумения и партньорство със страни от Третия свят по отношение забрана на детския труд.

Засега пакистански или бангладешки деца все още не са забелязани да се трудят в България, макар тежката демографска криза и липса на работна ръка могат да доведат и до такова явление. Големият проблем на обществото, обаче, освен работещите незаконно тиинейджъри, са трафикът на деца и най-вече отпадането на голям брой млади хора от училище.

Защото противно на азиатските схващания, детския труд не прави хората богати, той заробва децата, които изоставят образованието си.

А статистиката сочи, че всяка година 40 хиляди българчета отпадат от училищната система.