Малка част от новите граждани на ЕС възнамеряват да мигрират
5 март 2004Реклама
По-малко от един процент от хората в страните, присъединяващи се към ЕС т.г. планират да емигрират, макар и само 60 % да са "доста доволни" от живота си - до този извод стига обзор на Комисията на ЕС. Анкетирани са били граждани от всичките 15 страни-членки и 13 присъединяващи се страни и страни-кандидати, а резултатите сочат, че няма да има "прилив от рабботници-мигранти" по посока към сегашните европейски държави въпреки опасенията в много от тях. Обзорът констатира, че само един процент от поляците, 0,6 % от унгарците, чехите и словаците и 0,3 % от турците на възраст над 15 години са изразили "твърдото намерение" да мигрират.
Средно едва 0,8 % от хората в страните, присъединяващи се към евросъюза през месец май планират да мигрират към сегашните страни-членки. "Това би означавало през следващите 5 години емиграцията на около 1 милион и 100 хиляди души от 10-те централно и източно-европейски страни скорошни членове и кандидати, без да се включват Турция, Малта и Кипър." Броят на прогнозираните мигранти е близък до цифрата, изчислена от самата комисия на ЕС миналата седмица и може да намали опасенията в редица страни-членки, които се боят, чуе ще ги връхлети вълна от "туристи търсещи благосъстоянието".
Тези страхове доведоха до там, че почти всички въведоха ограничения за трудовата миграция от новите страни-членки на ЕС или поне за правото на социални помощи, макар и свободното движение на хората и труда да са сред най-висшите принципи на евросъюза.
Докладът, компилиран съвместно от Комисията и от независимата Европейска фондация за подобряване на жизнените и трудовите условия, включва допитвания до хиляда души във всяка една от 13-те страни, с изключение на Полша и Турция, където анкетираните са по две хиляди души, както и на Малта, където са анкетирани 500 души.
Ала фактът, че повечето граждани на новоприсъединяващите се и на кандидастващите страни възнамеряват да останат у дома, не означава, че те са доволни от съдбите си. Само около 60 процента заявяват, че са "доста доволни" от живота, докато в ЕС доволните са 90 %.
"В по-бедните държави като България, Румъния и Латвия равнището на удовлетворение от условията на живот са най-ниските някога регистрирани в подобни обзори на ЕС. Разширяването ще доведе до по-голямо неравенство между страните. Новото разделение изток-зарад ще бъде по-ярко изразено от традиционното разделение север-юг."
Независимо от националността обаче повечето европейци споделят едни и същи ценности, когато стане дума за качеството на живота, заключава докладът: "доброто здраве, достатъчните доходи и семейството са трите основни фактора, допринасящи за добър живот зо повечето европейци" се казва в него.
Средно едва 0,8 % от хората в страните, присъединяващи се към евросъюза през месец май планират да мигрират към сегашните страни-членки. "Това би означавало през следващите 5 години емиграцията на около 1 милион и 100 хиляди души от 10-те централно и източно-европейски страни скорошни членове и кандидати, без да се включват Турция, Малта и Кипър." Броят на прогнозираните мигранти е близък до цифрата, изчислена от самата комисия на ЕС миналата седмица и може да намали опасенията в редица страни-членки, които се боят, чуе ще ги връхлети вълна от "туристи търсещи благосъстоянието".
Тези страхове доведоха до там, че почти всички въведоха ограничения за трудовата миграция от новите страни-членки на ЕС или поне за правото на социални помощи, макар и свободното движение на хората и труда да са сред най-висшите принципи на евросъюза.
Докладът, компилиран съвместно от Комисията и от независимата Европейска фондация за подобряване на жизнените и трудовите условия, включва допитвания до хиляда души във всяка една от 13-те страни, с изключение на Полша и Турция, където анкетираните са по две хиляди души, както и на Малта, където са анкетирани 500 души.
Ала фактът, че повечето граждани на новоприсъединяващите се и на кандидастващите страни възнамеряват да останат у дома, не означава, че те са доволни от съдбите си. Само около 60 процента заявяват, че са "доста доволни" от живота, докато в ЕС доволните са 90 %.
"В по-бедните държави като България, Румъния и Латвия равнището на удовлетворение от условията на живот са най-ниските някога регистрирани в подобни обзори на ЕС. Разширяването ще доведе до по-голямо неравенство между страните. Новото разделение изток-зарад ще бъде по-ярко изразено от традиционното разделение север-юг."
Независимо от националността обаче повечето европейци споделят едни и същи ценности, когато стане дума за качеството на живота, заключава докладът: "доброто здраве, достатъчните доходи и семейството са трите основни фактора, допринасящи за добър живот зо повечето европейци" се казва в него.
Реклама