Маневри на десния етаж

Условността на тази заявка идва от несигурността за това, кои други партии от този формат ще прескочат 4%-вата бариера. Във всеки случай ГЕРБ имат ясна и категорична позиция, че ще се явят самостоятелно на следващите избори и че няма да влизат в коалиция с БСП и ДПС, а ще търсят дясноцентристко мнозинство. Досега социологическите проучвания категорично показват водеща позиция на ГЕРБ и затвърждаваща се положителна тенденция за СДС. Според няколко изследвания СДС твърдо ще влезе в следващото Народно събрание. Вероятността двете партии да съставят мнозинство, с което да управляват, е доста голяма. А и СДС в последно време като че ли все по-отчетливо налучква пътя си. В сините редици се утвърждава убеждението, че могат да се явят самостоятелно на предстоящите избори и че всички приказки за най-различни тип обединения на механичен принцип отдавна са лишени от съдържание. Впрочем има и горчив опит от два избора – президентски и местни. Говоренето на лидера Пламен Юруков в последно време става все по-ясно и последователно по отношение на бъдещите му намерения.

Юруков има виждане за бъдещето на партията си

Искам да уточня, че не давам оценка на неговите възгледи и политически намерения, а отчитам факта на тяхната яснота и целеустременост. Което само по себе си носи позитиви в политиката. Юруков знае какво иска да направи с партията си и със собственото си бъдеще и изглежда, че се е захванал да го върши.

Промяната на устава, която предстои на предстоящата конференция на СДС и минаването през вътрешни избори, включително избора на лидер, би могло да засили тонуса в партията, разбира се, ако бъде проведено честно и без апаратни игри. След приключването на този етап Юруков си е поставил за цел следваща политическа конференция, която трябва да изчисти стратегията на СДС по отношение на предстоящите избори. Ако той съумее да направи тези неща без да намери сериозна вътрешна опозиция в собствените си редици, СДС се очертава като единствената възможност за бъдещото управление в коалиция с ГЕРБ. Казвам единствена, защото нещата при ДСБ не изглеждат толкова ясни.

Хората на Костов дават противоречиви сигнали

От една страна крайно говорене срещу Бойко Борисов, което започва от самото създаване на ДСБ. В очите на техния електорат Борисов е свързан със сенчестите групировки, с БКП, Тодор Живков и царя, и в този смисъл ще е много трудно да му се обясни, че трябва да се управлява с него. От друга страна и водещи фигури в ДСБ, а и самят Иван Костов, дават сигнали, че са готови да влязат в управляваща коалиция с Бойко Борисов. На последното им разширено национално заседание един от основните изводи гласи: “да бъдем отворени за формиране на ново управление на страната”. Ако предположим че ДСБ влезе в следващия парламент, естествено е да се запитаме към кого те могат да бъдат отворени. Отговорът е ясен - Бойко Борисов. Това означава, че той може и да не изпълнява условията, които Костов непрекъснато му поставя, защото така или иначе Костов е отворен за общо управление. Тази двусмислица в поведението на ДСБ цели от една страна да успокоява твърдия електорат, който не иска и да чуе за Бойко Борисов, а от друга да успокоява апарата, който иска власт и политическо оцеляване. По-сериозният проблем пред костовистите обаче е влизането в парламента. Пламен Юруков даде недвусмислени сигнали, че с Костов начело предизборна коалиция със СДС е ако не невъзможна, то поне много трудно осъществима. Пък и

СДС няма нужда от коалиция

защото влизането му в парламента е сигурно, а да отстъпва места и политическа територия на хората, които до вчера го обявяваха за клиентела и мъртво тяло би било проява на политическа глупост.

СДС нямат сметка да спасяват ДСБ, а и политическата им тежест би била по-голяма, ако останат единствен коалиционен партньор на Борисов. За сметка на това в апарата на ДСБ тече отчаяна битка за спасение чрез предизборна коалиция със сините. Върха на компромисите бе отбелязан в едно интервю на Иван Костов за Георги Коритаров. В него той изрично казва, че връщането на Бисеров и Цонев в СДС е неприемливо, но не е причина отворената врата на ДСБ към СДС да се затвори. Това означава, че в неговата партия апаратът е готов на всичко, само и само да оцелее в следващото Народно събрание. По принцип това е слаба политическа позиция още повече, че става дума за формация, която събира 1.5 % от гласоподавателите. Факт е, че никой не иска коалиция с ДСБ, което ще ги изправи пред неизбежната ситуация на самостоятелно явяване. При положение, че за да влязат им трябват около 160 000 гласа, този опит изглежда обречен на неуспех. Броят на днешните им гласоподаватели трудно прехвърля 60 000. Остава да следим развоя на събитията. Днес той изглежда ясен, с уговорката, че нищо не е сигурно в българската политика и то година преди изборите.