Манипулирани храни - САЩ, ЕС, България

Един от големите спорни въпроси между САЩ и Европейския съюз – създадените чрез генетични манипулации устойчиви зърнени култури -е предмет на нов доклад публикуван от американската Международна служба за приложението на аграрни биотехнологии.

Този доклад прогнозира, че въпреки съпротивата срещу генетично модифицираните храни на много места по света, разпространението на създадени чрез биотехнологии зърнени култури ще нарасне значително през следващите 10 години. Според неговите автори, все повече държави ще приемат, че тези трансгенетични сортове са безопасни за използуване.

Факторите, които ги ще наложат, са много. Сред техните предимства са по-висока резистентност към болести и поносимост към хербициди, те са по-евтини и дават много по-изобилна реколта. Това ги прави добър източник на пълноценни храни за растящите нужди на света. Освен за храни както за хора, така и за животни, новите генетично модифицирани сортове се използват за производството на лекарства и като биогорива. Техните пропагандатори твърдят, че отглеждането на такива култури нанся по-малки щети на околната среда.

Групи от противници на генетично модифицираните храни в САЩ, като известната «Приятели на Земята», настояват обаче че манипулираните култури са опасни и за здравето, и за околната среда. Те твърдят, че новият доклад игнорира факта, че нарастващ брой държави забраняват манипулираните храни.

Председателят на независимата организация, която издава доклада, въразява, че броят на държавите отглеждащи генетично модифицирани култури е нараснал от 6 през 1996 година на 21 през 2005. Според него, дори Европа, която е главният противник на такива зърнени култури, ще започне да ги отглежда и използува през следващото десетилетие. В Европа Франция, Португалия, Германия и Чешката република отглеждат поне един сорт генетично модифицирана царевица. Двете кандидатки за Европейския съюз, България и Румъния, са сред главните европейски държави, на които организацията се позовава като на бъдещи производителки на манипулирани сортове. Дори сега Румъния се нарежда сред най-големите производителки на такива култури, най-вече соя. Според председателя на американската организация, България произвежда генетично модифицирани култури, но страната не попада в списъка на 21 държави, които са най-големи производителки на култури като царевица, соя или памук.

През 2005 година 8 и половина милиона фермери по света са отглеждали генетично модифицирани култури върху 90 милиона хектара. Въвеждането на трансгенетични култури ще нарасне значително ако Китай премине към отглеждането на генетично модифициран ориз в близко бъдеще.

Най-големите производителки на трансгенетични зърнени храни в момента са САЩ, Аржентина, Бразилия, Канада и Китай.