1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мария Калас, изкуството на себеизявата

16 май 2006

В рубриката "Призма" Бисерка Рачева ви представя специалната изложба "Мария Калас, изкуството на себеизявата".

https://p.dw.com/p/AuhO
Мария Калас в Лондонската постановка на "Медея", 1959 г.
Мария Калас в Лондонската постановка на "Медея", 1959 г.Снимка: AP

Мария Калас – неоспоримата примадона на 20-то столетие, изключително надарена, горда и непредвидима. И днес, близо 30 години след смъртта й все още я смятат за недостижима. Мария Калас е изключително явление в света на операта, не само с гласа, а и с прословутото си своенравие, с капризите на звездата, която безцеремонно отпраща високопоставени гости и прекъсва представление, когато нещо не й е по вкуса. Зад бляскавата й кариера се крие нелека и изменчива съдба. “Мария Калас и изкуството на себеизявата” е заглавието на специалната изложба в Мюнхенския музей на театралното изкуство, на която ще спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

Големите й роли в “Норма”, “Травиата”, “Тоска”, участието й в екранизацията на “Медея”, творческите контакти с Лукино Висконти, Франко Дзефирели, Пиер Пало Пазолини, дългогодишното й сътрудничество с Тулио Серафин и Джузепе Ди Стефано, личния й живот, малките и големи трагедии. Всичко това може да се проследи в ретроспективната изложба, която след Мюнхен от началото на юни до средата на септември ще бъде показана и в музея на театралното изкуство във Виена. Снимки, филмови откъси от “Медея” и Лондонската постановка на “Тоска”, звукозаписи, скици, костюми, писма и рисунки от времето на контактите й с миланската дизайнерка Елвира Бики и Пиер Паоло Пазолини, плакати, рецензии в печата, театрални програми, обложки на плочи и видеозаписи на интервюта документират наситената със събития кариера на неповторимата Мария Калас. В грижливо съхранените свидетелства оживява споменът за най-бляскавите й партии: Норма, Травиата, Констанца, откроява се и същината на особената й заслуга за ренесанса на белкантовите опери на Росини, Доницети и Белини. В сянка остава може би само далечната предистория на звездата: безрадостното детство на едно нежелано дете, родено в Ню Йорк в семейство на гръцки преселници, пренебрегвано от майката и постоянно измъчвано от ревност към предпочитаната си по-голяма и по-красива сестра. Дете, което спечелва интереса на майката, едва когато започва да прави впечатление с изключителната си певческа дарба. В изложбата е отделено, естествено, далеч по-голямо място на бързата й, главозамайваща музикална кариера, на култа към примадоната, владееща изкуството да привлича вниманието върху себе си.

Култ, който остава сякаш неповлиян от времето. В средата на 90-те години Теренс Макнали посвещава на Мария Калас театрална пиеса, пак през 90-те години Хелмут Краусер публикува роман за нея, през 2005 година дизайнерът Валентино представя в Париж най-добрия модел на пролетната си колекция под название “В памет на Мария Калас”, а новата звезда на оперната сцена, Ана Нетребко се възхвалява от критиката като “втора Калас”. Мария Калас остава в паметта на музикалния свят като “абсолютната примадона” – тя може да пее почти всичко; гласът й е необикновено богат, независимо че не е “красив” в традиционния смисъл на думата. “Нейният глас имаше цвят и блясък, макар да беше неравен, казва Роберт Тругъл от Метрополитанската опера, това раздели музикалния свят, едната половина обичаше Калас, другата половина я ненавиждаше.” Сценичното й присъствие обаче е неоспоримо.

“Тя притежаваше изключителен драматичен талант, физическото й присъствие беше необикновено обаятелно,” казва певицата Сюзън Греъм. “Бързо схващаше същината на дадена сцена и умееше перфектно да я предаде с гласа и тялото си.”

Стандартът, поставен от Мария Калас – от нея насам добрата оперна певица задължително трябва да бъде и добра актриса. Впрочем, не само гласът, външността и екстравагантното поведение на Мария Калас са почти до смъртта й през 1977 г. постоянна тема на булевардната преса. Както и животът, браковете, разводите, скандалните й връзки, а може би най-вече темпераментът, който й донася прозвището “тигрица”. “Почувстваше ли се притеснена от някой журналист или диригент, разказва някогашният й пианист Робърт Съдърленд, тя му скръцваше със зъби.” За други, по-различни и по-важни черти на характера, за чертите, открояващи профила на Мария Калас в музикалната история, свидетелства признанието на една днес също тъй известна нейна почитателка: “Ние й дължим много, казва певицата Монсерат Кабайе, тя ни отвори вратата към необетована земя.”

Дочуване, уважаеми слушатели и до следващата “Призма” на 27 май по същото време.