Масови антияпонски протести в Пекин

�и омаловажава жестокостите и престъпленията на японския империализъм в Азия през миналия век

Когато в Китай се провеждат демонстрации, определено си заслужава да им се обърне внимание. Те са толкова редки, че чак човек се съмнява в съществуването им, особено що се отнася до демонстрации в столицата Пекин. Не че няма причини за протести – нека избриом няколко от най-актуалните: да кажем ширещата се корупция, отнемането на собственост или пък задържането на дължимите заплати. Китайските сили за сигурност се справят с всяка една демонстрация, те са способни да я потушат в рамаките на минути, а организаторите на протестите попадат зад решетките за години.

Сега обаче нещата са по-различни. Два уикенда поред в много китайски градове се провеждат антияпонски протести, и това без китайските сили за сигурност да се намесват. Става дума за най-мащабните и яростни протести от 1999-та година насам, когато китайците излязоха на улицата, защото американците бяха борбардирали сградата на китайското посолство в Белград.

Лъже се този, който смята, че антияпонските протести в Китай са резултат на централно разпореждане и организация. Правителството не бе принудено да вкара студентите в автобуси и да ги идвози до Пекин, за да участват в централно организирани демонстрации. Достатъчно бе само, че правителството показа задоволство от масовите прояви. Това мобилизира китайското население и го накара да даде глас на прикритите антияпонски настроения. Яростни и насилствени действия съпровождат масовите протести. За всичко това вина носи и японското правителство. До ден днешен в Япония не е проведена широка обществена дискусия, посветена на собственото военно минало.

Полвинчатите и студени извинения за жестокостите и престъпленията на японския империализъм по време на Втората световна война не удовлетвориха нито китайците нито корейците. А японският премиер Коидзуми посещава редовно грибницата Язукуни, където се отдава чест и на извършители на военни престъпления. Това е и една от причините, заради която от 2001-ва година насам вече не се провежда среща на върха на японското и китайското ръководство.

А сега и японското министерство по въпросите на образованието реагира доста нетактично, като точно на деня, посветен в Китай на жертвите на войната, одобри преиздаването на учебник по история, в който се омаловажават жестокостите на японския империализъм, по-точно масовите убийства в Нанкинг през 1937-ма година, където по брутален начин бяха избити 300 000 китайци.

И без това отношенията между двете държави се влошиха през последните няколко месеца драстично. Токио окачестви новата отбранителна политика на Китай като заплаха за мира в региона. В същото време Пекин трябваше да приеме факта, че Токио застана на страната на Вашингтон, обявявайки, че ще защитава сигурността на Тайван. Повод за враждебност са и недоизяснени териториални въпроси.

При наличието на толкова много противоречия не е чудно, че китайското правителство реагира с одобрение на израза на национална гордост от страна на китайското население. Масовите антияпонски демонстрации не са централно организирани, но затова пък отразяването им в медиите. Наредбата от най-горе гласи да не се обръща внимание на яростните протести, което от своя страна е знак за това, че Пекин иска да охлади страстите по китайските улици и площади. Защото не трябва да се пренебрегва факта, че през 2003-та година Япония и Китай бяха един за друг най-важните търговски партньори. Така бързо се размиват границите между любовта и омразата.