Медиите в Украйна

Демонстрациите на опозицията току що бяха започнали, когато журналистите на частния телевизионен канал 1+1 публично застанаха срещу цензурата и срещу разпоредбите на правителството, как да се третират определени теми и как да се информира за предизборната борба. Новинарката Людмила Доброволская беше една от първите, които отказаха да се съобразяват с тези разпоредби. Тя казва:

"За нас сегашната ситуация е равнозначна на победа, защото ние за пръв път излъчваме новини, които да заслужават това име, и да не представляват партийна пропаганда."

Не е ясно обаче, дали новата свобода на медиите ще продължи дълго - казва журналистката. Защото борбата за власт още не е завършила, а всички политически актьори искат да налагат своето влияние на медиите.

Първите по-обективни актуални педавания бяха излъчени по укайинските телевизионни прагорами малко преди втория тур на президентските избори в края на ноември, когато вече беше станало ясно, че кандидатът на опозицията Виктор Юсченко има добри шансове за успех, независимо от масивния натиск срещу него. По време на цялата прездизборна борба медиите бяха пълни с кампании срещу Юсченко. Той периодически беше наричан фашист, който цели да разцепи Украйна на две. Затова пък фаворитът на Кучма за президентския пост - Виктор Янукович - беше представян предимно в положителна светлина и показван два пъти по-често на екрана - казва Наталия Лигачова - шефка на списанието "Телекритика", което анализира телевизионните програми. Тя добавя:

"Мисля, че сега ситуацията е по-добра. Благодарение на обществения протест, журналистите могат да окажат по-голямо въздействие върху редакционната политика на медиите. От друга страна има опасност, манипулациите да станат по-прикрити и финни. Съмнявам се, че цялата информация, която поднасят медиите в Украйна изведнъж ще стане обективна, просто защото не вярвам, че силите, които държат властта, доброволно ще се откажат от нея."

Особено в източните региони на страната, където господстващо положение имат олигарсите около Кучма и Янукович, на практика все още няма никакви обективни информации. В региона около милионните градове Харков и Донецк се хващат само държавните медии и отделни регионални канали.

Единственият канал, който предлагаше по-обективна информация и съобщаваше за предизборната борба на опозицията беше "пети канал", който е собственост на Петро Порошенко - наричан "шоколадовия барон" - той е депутат в парламента в рамките на опозиционния блок около Юсченко. Независимо от това, че той открито взимаше страната на опозицията, според Наталия Лигачова, той все пак е бил най-добрия, защото е бил гласът на протестиращия народ. Благодарение на "пети канал" хората в Украйна изобщо видяха, колко силна е подкрепата на народа за опозицията.

В медийните среди се носят слухове, че след победа на Виктор Юсченко, сегашната опозиция има намерение да пренареди медийни ландшафт в страната.В Украйна не проблем да се отнемат лицензите за излъчване на медии, които се съобразяват с поставените към тях изисквания. Водещата Людмила Доброволская смята, че сегашната медийна свобода няма да остане за дълго.Тя не е сигурна и дали журналистите и в бъдеще ще се съпротивляват срещу всяка цензура и опит за намеса в работата им. Независимата журналистика просто няма никакви традиции в Украйна. Повечето журналисти са свикнали да се съобразяват със силните на деня. Людмила Доброволская казва:

"Ако ставаше дума само за мене, можех да взема лично решение. Но човек е поставен обикновено под двоен натиск, защото му казват: Ако не работиш така, както ние искаме, и приятелите ти ще се окажат без работа. Ние просто ще закрием медията и тогава на улицата ще останат не само журналистите, но и още 700 други души - техници, шоьори, тонинжинери, както и автори на филми - т.е. творци, и хора на изкуството, които нямат нищо общо с политиката."