1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Медии и общество

2 ноември 2006

До каква степен медиите носят отговорност за социалната невроза на българското общество днес. Разсъждения след поредната изборна одисея и нейното отражение върху медиите. От Еми Барух

https://p.dw.com/p/AuXe
Снимка: Bilderbox

Изборите приключиха. Изненадани няма. Мнозинството от българите застанаха зад новия-стар президент. Емоциите затихват и лека-полека вниманието на най-мощните медии се завръща към реалния живот. Онзи, който истински вълнува тяхната аудитория. И въпреки парадокса – а именно, че зрителите още от сутринта, заедно с чашата кафе поглъщат доста силен политически коктейл, то сред ритмичното редуване на информации, коментари, анализи, репортажи и полемики, вече се появяват и картини от есенно-зимното всекидневие на всеки един от нас.

Парното, тока, дървената мафия, прогнозата за времето, ваксините срещу грипа, някоя и друга светска клюка… Всичко това чертае спиралата на една логика, която рядко, по-скоро инцидентно, бива коментирана от специалистите по психология на масите: до каква степен медиите носят отговорност за социалната невроза на българското общество днес.

Ако анализираме парадоксите на публичното в родния контекст, ще установим отдавна известното: съществува нещо като магическа зависимост между «улицата» и «екрана» – онова-за-което-се-говори-в-живота бива отразявано и обговаряно в сутрешния блок, който на свой ред определя онова-за-което-да-се-говори-в-живота.

Майсторлъкът, надпреварата, добрият професионализъм се определят от умението да допълниш познатия дневен ред, да добавиш теми, гледни точки, новини.

Печели онзи екип, който успява да прескочи коловоза на обществената говорилня, който притежава по-богата сетивност за социално значимото и намира адекватни форми да го направи достояние на милионната аудитория.

През целия октомври социално-значимото бе кандидат-президентската кампания. Но тя протече не толкова през платформите, предлагани от различните кандидати, а през явните или скрити напрежения между съществуващите лагери; през подробности от кухнята, през истории от миналото и през вторичните интерпретации и манипулации на политическите наблюдатели.

Тази траектория на бумеранга не е патент на българската медийна среда, но българската медийна среда съществува най-добре следвайки нейната крива.

Няма мъдра дистанция от политическото, няма го онова задължително отстояние на силните гласове на една нация от силните на деня, няма я човешката мяра и мярка, която да отдели важното от маловажното и така да дисциплинира и подреди вестникарската сергия.

Между света от екрана и света на всекидневния живот съществуват напрегнати отношения на мнимо равновесие.

Посредник – в прекия смисъл на думата, телевизията не просто моделира социалната картина, за да опрости и универсализира посланието, а я изкривява и нагажда по различен начин следвайки очакваната в различните часови пояси аудитория. По този начин светът, който се настанява удобно в жилищното пространство престава да бъде репрезентативен за случващото се зад камерата , а неговите обитатели стават пасивни съзерцатели на избраните от други сегменти от действителността.

Обществените мисии не са печеливша стратегия. В тях няма скандал, няма пазар, няма реклами. Но в общественото пространство има потребност от мисии. Те биха били посрещнати добре от слушателите и зрителите, които – макар и да превключват канала от Сървайвър на Биг Брадър – имат нужда от различни гласове и високи хоризонти. В този смисъл и просветеният елит, и журналистите с в дълг към своята аудитория. В дългосрочен план това може да бъде печеливша стратегия.