Международният валутен фонд- пред избор на нов директор

В сряда и четвъртък тази седмица Бордът на директорите на Международния валутен фонд се срещна за формални разговори с двамата кандидати за най-влиятелния пост в сферата на международните финанси и икономика. Търсенето на нов директор на фонда започна на 4 март, когато бившият директор Хорст Кьолер подаде оставка за да участвува в президентските избори в Германия. 24-членният Борд на директорите на фонда, който представлява 184-те страни-членки на международната финансова институция, почти сигурно ще даде поста на Родриго Рато. След усилено лобиране в Европа и Вашингтон, Рато има поддръжката на всички важни групировки: Европейския съюз, Съединените щати, групата на 24-те развиващи се държави, както и на латино-американските и африканските държави. В четвъртък той замина за Испания след почти 3-часови разговори с директорите, които трябва да представят формална аргументация за квалификациите на най-добрия кандидат. Вторият кандидат за директорския пост е египтянинът Мохамад Ел-Ериан, който сега е американски гражданин. Ел-Ериан, който няма почти никакви шансове да спечели мястото, участвува в конкурса почти символично. Неговата кандидатура беше издигната от египетския директор Шакур Шаалан, който предложи и други двама кандидати, за да предизвика по-открита и прозрачна процедура в конкурса за директорското място. Кандидат за поста беше и българският финансов министър Милен Велчев. Велчев и другите двама кандидати се оттеглиха от процедурата след като Съединените щати и Европейският съюз обявиха поддръжката си за Родриго Рато.

Участието на неевропеец в конкурса е прецедент. В 60-годишната практика на Международния валутен фонд и Световната банка съществува негласното, но твърдо правило директорът на банката да представлява Съединените щати, а директорът на фонда да е европеец. Постът във фонда винаги е бил даван на западно-европеец. Тази година старото правило беше подложено на остра критика от директорите, представляващи развиващите се страни. Те направиха безпрецедентно публично изявление, в което настояха новият директор да не бъде избиран ”според националността му, а според неговата компетентност”. В изявлението се настоява за ”открита и прозрачна процедура, чрез която да бъдат преценени кандидати представляващи не само Европа, но всички световни региони”. Макар че протестиращите директори представляват повече от 100 държави, те контролират само една трета от гласовете. Решаващи са гласовете на Съединените щати и Европа.

Европейският монопол върху директорското място на фонда беше критикуван дори от бившият директор Хорст Кьолер. При заминаването си той каза, че е време Европа да се откаже от монопола си, а ”гласоподавателните права” на развиващите се държави да се увеличат съответно на тяхната нова позиция в световната икономика. Кьолер подхвърли идеята, че репрезентацията на Европейския съюз, който в момента има 10 места в Борда на директорите на фонда и съответния брой гласове, трябва да се консолидирана в едно единствено директорско място. Той изтъкна, че проекто-конституцията на Европейския съюз сочи, че посоката в която се движи съюзът изобщо е към обединяване на мненията и общи представителства.

След сътресенията около избора на нов директор, Международният валутен фонд вероятно ще започне да преосмисля правилата си, но прогнозите са че промени ще настъпят много бавно поради крайно консервативния характер на институцията. Фондът контролира световната финансова система и заема пари на държави с финансови проблеми при определени, доста тежки условия. В края на 2003 година 87 държави дължаха на фонда $107 милиарда долара.