Международният ден на ромите

Предубеждения, подклаждани от столетия, довели до най-жестоки репресии срещу този народ, чиято кулминация бе изтреблението на половин милион роми в нацистка Германия. Така че е крайно време да се сложи край на предубежденията, да проумеем, че не е лесно да бъдеш рома – и че причината за това трябва да се търси у нас, не-ромите.

Ние именно сме онези, които трябва да подадем ръка на ромите. Възможностите за това са безброй. Като например това, да не ограждаме ромите със стени, както преди няколко години в чешкия град Усти. Като се даде достъп на ромите до пазара на работната сила – в източна Словакия безработицата при тях възлиза на 100 процента! Изобщо като се предостави достъп на ромите до съвременното демократично общество: в България и Румъния, които през 2007 ще влязат вероятно в ЕС, почти половината от трите милиона роми живеят с по-малко от 2 евро на ден.

Подобрения могат да се извършат и в Германия. Трябва най-сетне да се сложи край на палежите в ромските квартали, а мемориалът за геноцида срещу ромите трябваше да бъде изграден в Берлин още преди четири години. Може би до края на тази година строежът ще започне най-сетне – все пак сравнително бързо като имаме предвид, че ромският геноцид бе признат като такъв едва през 1996. Тогавашният германски президент Херцог бе първият, който назова ясно този факт.

Но какво конкретно можем все пак да направим ние? Можем да положим систематични усилия за подобряване на условията на живот на ромите. Това изисква съвместни усилия от роми и не-роми, а правителствата трябва да създадат съответните политически и икономически предпоставки. Направени са вече първите стъпки в това отношение. Необходимо е също ромите да бъдат признати за европейска нация и да получат равностойно място редом с другите нации, например в Съвета на Европа.

Осем източноевропейски правителства стартираха национални програми за подпомагане на ромите. На 2 февруари в София бе обявено “десетилетието за интеграция на ромите”, едно начинание, което се подпомага от Световната банка. Главната цел на всички мерки трябва да бъде издигането на училищното образование на ромите на европейско равнище. Без достъп до образователната система ромите остават изключени от обществото, това е ключът към тяхната интеграция.

И още нещо: ние, не-ромите, трябва наистина да се разделим с предубежденията си. Затова не е необходимо никакво правителство или организация – това трябва да бъде лична повеля за всеки от нас.