Международното право и тероризмът

Предвид развоя на събитията в Ирак, няма съмнение, че мнозина във Вашингтон биха дали мило и драго да можеха да се измъкнат тихомълком от там и да оставят на други работата по "изграждането на нацията". Най-добре на ООН, която е фаворитът и на европейците. Който препоръчва това забравя обаче, че при дадените обстоятелства ООН изобщо не е подходяща за тази задача. А към "дадените обстоятелства" спада не само несигурното положение в Ирак, но и състоянито на самата световна организация, както и на международното право.

И двете се базират на едно политическо положение, което не съществува повече: положението след Втората световна война, когато ставаше дума да не се допусне нова заплаха от режим подобен на нацисткия. Междувременно подобна опасност изглежда не съществува повече, но на нейно място се появиха регионални диктатури, както и действащи глобално терористични групи. Инструментариумът на ООН и на международното право явно не достига за оказване на ефикасно противодействие на тези опасности. Най-вече защото и двете се придържат към принципа за ненарушимост на държавния суверенитет - въпреки факта, че в много случаи именно под чадъра на този суверенитет се извършват нарушения на международното право и основните принципи на ООН.

Тези недостатъци извикват на дневен ред искания и идеи за промени. Най-вече за пригаждане към новите дадености. Само че как да стане това на практика? Защото извършването на промени изисква преди всичко структурна реформа на ООН и на първо място на Съвета за сигурност. Днес световната организация е четири пъти по-голяма, отколкото беше при основаването си. Новодошлите съставляват днес мнозинството от страните-членки на ООН и за повечето от тях е непоносимо, че имат в най-добрия случай временен достъп до централните органи като Съвета за сигурност, докато страните-учредителки са със запазено място там.

Поне западните страни сред постоянните членове на Съвета за сигурност са установени демокрации, само че това не е гаранция, че правото и законността винаги ще бъдат на тяхна страна. Граничи направо с арогантност фактът, че сега именно тези страни искат да укрепят авангардните си позиции - под предлог, че реформират ООН. А това, което е истински необходимо е ООН и другите международни организации да съдействат енергично за постигането на консенсус по най-важните въпроси на днешния свят - тероризма, оръжията за масово унищожение, нарушаването на човешките права, глада и мизерията. Едва след като бъде постигнат поне частичен консенсус може да се подходи към конкретното решаване на самите проблеми. Подобен процес изисква обаче наличието на много добра воля и ще продължи дълго. Във всеки случай целта няма да бъде достигната с планове за радикални реформи и промени.