1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мерки за сигурност по границите на САЩ

16 август 2007

През изминалата седмица стана ясно, че българите поне още две години ще имат нужда от входни визи за САЩ.

https://p.dw.com/p/BV8I
Контрол с рентген на летище в САЩСнимка: AP

Но дори гражданите на страни, които имат безвизов режим с Щатите, напоследък трябва да изпълняват все нови и нови изисквания. По този повод авторът на уводната статия в седмичника Ди Цайт разсъждава за бъдещето на контактите със САЩ.

Държави с дълго крайбрежие и либерални традиции като САЩ и Англия не задължават гражданите си да имат лични документи и адресна регистрация, затова пък контролират много строго границите си. Вътрешната непринуденост предопределя принудата по границите. След 11 септември 2001 година САЩ непрекъснато въвеждат нови и нови ограничения, а това все по-често засяга ЕС. Тенденция, която е опасна както за Европа, така и за Америка. На пръв поглед всеки нов закон е разбираем. Та нали живеем във времена, в които с минимални средства могат да се предизвикат максимални щети, каквато е философията на терористите. Но защо от това трябва да страдат туристите, които при безвизов режим (какъвто има между Германия и САЩ, например) трябва 48, ако не и 72 часа преди пътуване да попълват специален въпросник? Да не говорим за бизнесмените, които понякога планират пътуванията си едва в последния момент. Новите ограничения засягат 15 милиона души годишно, повечето от тях европейци. Стремежът към максимална сигурност понякога се превръща в мания. Непрекъснато трябва да се запушват новооткрити дупки. През следващите три години Министерството на националната сигурност в САЩ възнамерява да установи контрол над всички товари, които се пренасят по въздуха, до пет години това ще се отнася и до контейнерите по море. Но дали в министерството са изчислили какви загуби ще нанесе този контрол на търговията? 333 милиарда долара, които ЕС изнася за САЩ под формата на стоки, са поставени на карта. Догодина въздухоплавателните компании вече трябва да предават 20 информации за пътниците на борда, и то още преди излитането. Номерът на паспорта и адресът отдавна вече се предават, но занапред ще се искат още номер на банковата сметка или на кредитната карта. Вашингтон Пост съобщи дори нещо по-ужасно: щели да се изискват информации за етнически произход, политически нагласи и религиозни убеждения. А това вече би било същински Джордж Оруел в компютърната ера. Но конгресът или Върховният съд със сигурност ще наложат вето на такива разпоредби. Слуховете за тях може да са преувеличени, обаче въображението на органите за сигурност не знае граници. Ето защо хората са нащрек и това не е някаква истерия. Държавата може да е добра и просто да иска да ни закриля, но информацията е власт, а властта е поносима единствено, ако работят и контролните й механизми. ЕС трябва да наостри уши и да повиши тон. Не само поради абстрактно-философски причини във вечния спор между свободата и сигурността, но и поради съвсем практически съображения, важни и за двете страни. Търговията между двата бряга на Атлантика все още е най-мощният търговски канал в цял свят – на това трябва да се постави първият акцент. А вторият - върху най-добрите традиции на Америка. В краен случай да се заплаши с ответни мерки: 72 часа предварително заявки и от всички американци, влизащи в Европа. Без да се занимаваме с Буш, САЩ от 1945 година насам са опората на либералния световен ред – в търговията и политическия прогрес, в инвестициите и информацията. Този факт носи на Америка поне толкова полза, колкото и на останалата част от света. Защото какво ли щяха да бъдат Харвард и Станфрод без най-добрите мозъци от Европа и Азия? Сега обаче САЩ все повече се затварят за хора и за стоки. И демократите дори ще са склони на повече протекционистични отстъпки от републиканците.