Миграцията

Целта на конференцията бе да привлече общественото внимание върху необходимостта от цялостна миграционна политика на страната, която да се гради върху баланса между националните интереси и признаването на свободата на придвижване като основно човешко право.

Как да се контролира нерегулираното движение в рамките на ЕС?

Какво значение имат границите в едно пространство, което се стреми да бъде максимално отворено за жителите на страните членки? Кои са факторите, които обуславят миграцията и по какъв начин България трябва да осмисли този проблем след 1 януари 2007 година, когато реално ще стане външна граница на Съюза – това са само част от дискутираните въпроси между българските и чуждестранните експерти.

Миграцията е тема, към която можем да се отнесем или практично, или романтично, защото поривът на хората да пътуват и да устройват бита си на различни места съдържа в себе си както доза авантюризъм, така и доза рационализъм. Този процес е резултат от много фактори, както и от различни културни натрупвания – достатъчно е да сравним съществуващите стереотипи по отношение на емигрантите в такива страни като Австралия, Канада и Щатите, от една страна, и Англия и Швейцария от друга. Докато в типично имигрантските държави всеки новодошъл е очакван от обществото, поканен е да се включи максимално бързо в социалната тъкан, то в държавите от Еврозоната на емигрантите се гледа като на натрапници, които пристигат, за да изместят от работните им места местните хора, за да ползват благата и социалните осигуровки наготово, при това без да се отказват от характерния стил на живот, което ги прави видими и с това още по-дразнещи.

Ако пренебрегнем този емоционален прочит на проблема за другия, обаче – в стилистиката на модерния анализ би било редно да отчитаме тенденциите, които влияят непосредствено на този процес. А те са – икономическото неравенство, променената роля на жената на пазара на труда, увеличаването на средната продължителност на живота и промененото съотношение между хората в трудоспособна възраст и пенсионерите.

Всеки един от тези фактори, които до преди 15 години, в условията на конфронтацията и противопоставянето между Изтока и Запада, беше неразбираем за българската администрация, изисква вече специален анализ. България тепърва ще трябва да се ориентира в общата европейска политика по проблемите на миграцията, чиито мащаби понякога надхвърлят нашето въображение. Ще завърша темата с един впечатляващ факт, който има пряко отношение към въпроса: демографския проблем: всеки 10 секунди в света се раждат 33 души. Което – при равни други параметри - увеличава геометрично… армията на безработните, т.е. на потенциалните номади в световния пазар на трудова заетост…