Милиарди евро за преводи в европейския съюз

Когато българската еврокомисарка за защита на правата на потребителите Меглена Кунева прави публични изявления в Брюксел, тя говори на английски.Все пак иска да бъде разбрана. В европейските институции български владеят изключително малко хора. Голям проблем е и преводът на официалните документи на кирилица, споделя Пиетро Петручи, говорител на Европейската комисия.Той сравнява този проблем със ситуацията през осемдесетте години:

“Не съм експерт, но едно е ясно – въвеждането на гръцката азбука тогава беше доста трудно. Нуждаехме се от нова техника, различни работни формуляри, нови компютърни програми.Това струва пари”

Колко точно струва българският с неговата сложна азбука е неясно. Известно ни е само, че всеки европейски гражданин плаща между 2 и 3 евро годишно за тези преводи. Общо европейските институции харчат един процент от бюджета на европейския съюз за тази цел – някъде към един милиард и двеста милиона евро.

Българският, румънският и ирландският, трите нови официални езика, които бяха въведени от началото на годината, възродиха разпалената дискусия за разходите за преводи в Брюксел. Депутатката от християн-демократическия съюз Инге Гресле се възмущава:

“Защо непременно трябва да документираме пътя към всеки закон на всички официални езици? Човек просто трябва да си го представи. Една страница преведена на 21 езика струва 2700 евро, само една страница! Когато имате един закон от 100 страници, това ще ви струва една малка еднофамилна къща. Трябва да намалим количеството на документите, това наистина е повелята на момента”

Гресле изисква само последните редакции да бъдат публикувани на всички официални езици, а междинните стадии да бъдат превеждани само на трите работни езика на европейския съюз – английски, френски и немски. Всяка страна, която се откаже от тези ненужни междинни преводи трябва да има правото да разполага както пожелае със спестените по този начин пари.“

Теодора Лозанова превежда от английски на български. За да може да пише на кирилица, на нея и е нужна специална клавиатура. Нормата и е да превежда от четири до шест страници на ден. Такова е и средното ниво в европейската комисия. Твърде малко според Инге Гресле:

“Продуктивността на преводачите в европейската комисия спадна драстично, тъй като има твърде много хора за някои езици.Вместо да се наемат по-малко хора, работата се разделя между всички. Преди превеждахме мого повече страници на ден отколкото сега.”

Това не важи за всички преводачи, но е в сила за повечето от тях. Теодора Лозанова все още се бори и със специалния жаргон на европейския съюз. Тя превежда главно текстове от областите сигурност, вътрешна политика и право. За да получи работата е трябвало да премина през изключително стриктен подбор. Дори и той обаче не пази Европейския съюз от грешки разказва говорителят Пиетро Петручи:

„ Едва сега откриваме, че след голямото разширяване през две хиляди и четвърта година все още има доста проблеми при някои езици. Преводачите работят добре, но някои от тях са прекарали извън родната си страна твърде много време и езикът им се е променил. Хора от техните страни казват, че по тази причина има проблеми при разбирането“

Много трябва да се свърши, а времето си тече. В страната-кандидат Македония например има 2 официални езика, които при евентуалното им бъдещо членство, ще станат и официални за Европейския съюз. Наскоро дори турското правителство настоя пред Брюксел турският да стане официален език за съюза. Шансовете искането им да бъде изпълнено обаче са малки според Инге Гресле:

„ Да се направи турският официален език би бил напълно грешен сигнал. Докато не знаем как ще се развият нещата, не подкрепям изобщо тази предварителна подготвка за турското членство. И със сигурност ще гласувам против.“