1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Милошевич в нападение

1 септември 2004

Милошевич чака тази възможност вече от три години насам. Откакто Белград изненадващо го предаде на Международния трибунал в Хага е ясно, че той няма да си тръгне оттам като свободен човек.

https://p.dw.com/p/AsUk

Затова той още от самото начало си бе поставил за главна цел да "разобличи" съда като продукт на правосъдието на победителите и продължение на една дългосрочна стратегия за унищожаването първо на Югославия, а сетне на Сърбия.

Още в самото начало на процеса Милошевич обяви съда за незаконен. Това си остава неговото убеждение, което той повтори вчера, откривайки своята защита. В продължение на две години прокурорът го обвиняваше - без да успее да докаже убедително - в геноцид и други тежки престъпления.

Обвиняемият обаче изобщо и не мисли да се "защитава", тъй като това би могло да се изтълкува като частично самопризнание. За него има само една тактика: да отвърне на удара с удар. Той напада международното съзаклятие срещу Югославия, като специално изтъква Германия и Ватикана - които винаги искали да постигнат унищожаването на неговата страна. И разбира се САЩ, които организираха нападението на НАТО срещу Сърбия. Милошевич е добре подготвен, привежда многобройни цитати от изказвания на политици и вестникарски статии, припомня факти от историята на своята страна.

Само че това е историята, написана от него самия - с наистина неоспорими факти, но с изводи, които никой не е готов да приеме. Без значение дали напада Геншер или папата - Милошевич няма да може да спечели този процес.

Означава ли това, че неговата кауза е предварително изгубена? С простата констатация: всички знаят, че той е виновен, не може да се отговори на този въпрос. Тъй като това би потвърдило само оценката на Милошевич за характера на трибунала.

Но как е възможно тогава да се потърси сметка от този човек? В Нюрнберг това бе сравнително лесно, още по-лесно ще бъде вероятно в Багдад, когато Садам Хюсеин застане пред съдията. В случая Милошевич работата е много по-проблематична, доколкото няма категорични доказателства за пряката отговорност на обвиняемия. Колкото и да е трудно пред лицето на безбройните жертви: тяхната смърт не може да се изкупи с една прибързана присъда, а с основно разнищване на всички събития в засегнатия период и в рамката на един безупречен в правово отношение процес.