Милошевич процес

През изтеклите две години главната обвинителка Карла Дел Понте трябваше да се бори с натиска, произлизащ от тези очаквания; не само с очакванията на обществеността, а и със собствената си амбиция, да разшири обвинението, така че да обхваща не само Косово, както беше първоначално, а също и военнопрестъпленията в Хърватия и Босна. Събирането на доказателствата се оказа обаче трудна работа.

Впрочем това беше ясно още при започването на процеса: Карла Дел Понте трябваше да докаже недвусмислено например, че наказателните команди във Вуковар и Сребреница са действали наистина по заповед на Милошевич. Последният обаче никога не е давал писмени заповеди. Освен това белградските политици - бившият президент Кощуница, да кажем - постоянно създаваха пречки на швейцарската юристка.

Затова бяха необходими свидетели, и то по възможност от непосредствения кръг на Милошевич, а такива се намираха трудно, по-точно: беше трудно да бъдат убедени да дадат показания, защото по този начин би се разкрило евентуално и собственото им съучастие. Все пак Дел Понте успя да намери един такъв свидетел: Александър Василевич, който до 1992 е оглавявал военното контраразузнаване. Той каза пред съда, че при военните операции в Хърватия и Босна върховното ръководство е било в ръцете на Милошевич.

Наличните доказателства би трябвало да стигнат за осъждането на Милошевич. Но дали ще бъде признат за виновен по всички точки и дали ще му бъде дадено най-високото наказание, това не се знае. Сега има думата защитата, тоест самият Милошевич, тъй като в знак на протест той не ползва адвокатска защита. В следващите месеци Карла Дел Понте няма от какво да се опасява. Тя ще трябва да има просто търпение да изслуша безкрайните монолози на обвиняемия - който предпочита не толкова да защитава себе си, колкото да вини НАТО, ЕС и САЩ. И без това е съмнително дали така наречените "свидетели" на Милошевич изобщо ще се явят в Хага: Бил Клинтън, например, сигурно само ще се изсмее на призовката.