Министър Шили изненадващо прояви разбиране за строежа на израелската защитна стена

Като аргумент за позицията си, министър Шили изтъкна, че Израел бил най-сурово и най- отдавна засегнат от терора и търсел средства да се предпазва от атентаторите-камикадзе. Нещо повече, в едно радио-интервю Шили пледера за това, защитната стена да бъде наричана само "ограда" и разкритикува сравненията правени с Берлинската стена. В своята експертиза от началото на лятото Международният Съд в Хага обаче изрично беше употребил понятието " стена". В рамките на участието си в международна конференция по проблемите на тероризма, Шили изрази пълно разбиране за позициите на израелското правителство и строежа на стената, която отчасти вече показвала ефективността си. Въпросното съоръжение в момента се издига предимно върху палестинска земя и според повечето международни наблюдатели предствлява опит на правителството на Шарон, да се предначертаят границите на евентуалната бъдеща палестинска държава. Официален Израел, разбира се, отхвърля подобни спекулации и настоява, че съоръжението, което на места представлява бетонна стена, висока колкото къща, служело единствено на националната сигурност и вече допринесло за това, броят на самоубийствените атентати значително да намалее. Еднозначни доказателства в подкрепа на подобно твърдение обаче липсват. Затова федералният министър на вътрешните работи и върховен шеф на антитерористичната борба в Германия би направил добре, да не приема така безкритично израелската позиция. Тя не просто е в съществен разрез с мнението на Международния Съд в Хага, макар че и този факт сам по себе си вече би трябвало да е достатъчен за прависта и пазител на вътрешногерманския ред Шили. Нещо повече - министърът застава срещу досегашната политическа линия на федералното правителство.

Естествено, че Израел, както и всяка друга страна , има правото да се защитава от насилие и тероризъм, включително и да строи защитни съоръжения или стени. Това обаче би трябвало да става само на собствена територия - нещо, което Израел в случая не спазва . Даже палестинските представители в Международния съд в Хага се аргументираха по подобен начин, като заявиха, че никой не може да забрани на Израел строежа на каквито и да било съоръжения, стига да спазва международните демаркационни линии от времето на шестдневната война и да не се опитва да заграбва нови палестински земи.

В Берлин с известно неудобство се опитаха да замажат скандалното поведение на министъра на вътрешните работи Ото Шили. Заявено беше, че той не е изразявал мнение относно местоположението на стената - въпрос, по който позициите на федералното правителство оставали непроменени. Само че, казана дума - хвърлен камък. Арабско-палестинският лагер с право се чувства засегнат, защото един министър с важни функции в германското правителство изведнъж приема без задръжки израелската позиция, срещу която съществува международен консенсус. Конфузия възниква и за израелската страна, защото се оказва, че изненадващата солидарност на министър Шили не означава никаква промяна на политическия курс в Берлин.