Mini wird 50,

Раждането му е един вид реакция спрямо първата петролна криза в историята на автомобилостроенето: в средата на 50-те години на 20-ти век затварянето на Суецкия канал довежда до временен дефицит на гориво. Отговорът на автомобилостроителите, както и на потенциалните им клиенти, е навремето не по-различен, отколкото днес:

Нещо малко, семпло и евтино

Конструкторът Алек Исигонис е човекът, който по задание на работодателя си БиЕмСи /Бритиш мотър корпорейшън/, трябва да създаде искания модел. Инженерът от гръцки произход решава да не се занимава надълго и нашироко с традиционно познатите модели, а вместо това си задава въпроса: как могат да се комбинират възможно най-компактните размери с възможно най-голямо пространство за пътниците? Без този конструктор "Мини" не би могло да види бял свят: Алек Исигонис измисля триметровия евъргрийн, като пренебрегва всички автомобилостроителни стандарти до тогава. Вместо това, той подчинява всичко на основната идея "максимално пространство във вътрешността при минимални външни габарити". Ето защо той поставя двигателя напречно, а колелата измества максимално към четирите крайща. По този начин той става баща на концепцията, превърнала се в образец за голям брой малолитражни автомобили и сътворява форма, която до ден-днешен не изглежда демоде.

Идеята на Исигонис се превръща по-късно в мащаб за строежа на малки автомобили. През 50-те години се разчита на няколко основни трика: колелата съвсем в ъглите, двигателят напречно вместо в редица по посока на движението, скоростната кутия - под двигателя вместо зад него, предно предаване, вместо традиционното до момента задно и окачване, което върши работата си и без пружини, използвайки гумени конуси. Те също пружинират, но са както по-евтини, така и много по-малки и леки от традиционните спирални или листови ресьори.

Резултатът е следният...

Четирима възрастни се побират сравнително комфортно в дългата само три метра нова разработка, гордо представена от БиЕмСи през лятото на 1959 г. На пазара моделът е пуснат под две наименования: "Морис Мини Майнър", а също така и "Остин Севън", като разликите между двата варианта са само в някои детайли.

На автомобилните изложения "Мини", пуснато първоначално с 850-кубиков двигател с мощност 34 к.с., предизвиква сензация. Минава обаче известно време докато британците проумеят, че новият мъник може не само да се разглежда на панаири, а и да се купува и кара от широката публика.

Продажбите тръгват малко трудно отначало, което вероятно се дължи и на обстоятелството, че "Мини" е изпреварило времето си. Под марката "Морис" например автомоблът застава до почти едноименния модел "Морис Майнор", чиито барокови форми напомнят по-скоро на мис Марпъл от Агата Кристи, отколкото на съвременната за момента телевизионна детективка Ема Пийл от поредицата "Отмъстителите".

Постепенно обаче "Мини" си спечелва все повече фенове. Още повече, че във Великобритания в началото на 60-те години настъпват немалко промени. Малолитражката на Алек Исигонис се вписва добре в ерата на Бийтълс, Ролинг Стоунс и минижупа. Особено в големите градове количката се оказва достатъчно практична и удобна за паркиране на малко пространство.

Внезапно става шик да караш "Мини"

Дори и за хора, които спокойно могат да си позволят нещо значително по-голямо като возило. За да се компенсират известните недостатъци, които "Мини" предлага по отношение на комфорта, бързо се намират производители на екстри за дооборудване, които повишават стойността на малолитражката с кожени салони, дървени арматури и минибарчета. Който иска и може да си го позволи, може спокойно да вдигне стойността на едно мини до цената на Ягуар.

В онези години сред феновете на придвижването с "Мини" са имена като Енцо Ферари, Клиф Ричард и Питър Селърс. Във филми като "Италианската афера" сред звездите фигурира и "Мини". А през времето, в което играе за Реал Мадрид, и германската футболна легенда и почитател на ферари Гюнтер Нетцер също може да бъде видян зад волана на мини. Това се оказва и твърде практично за движението в испанската столица.

Още повече, че футболната звезда не трябва да се придвижва непременно по-бавно с британската си малолитражка. Че количката е особено стабилна на завои с висока скорост, проличава бързо. А от 1961 г. се предлага и с повишена мощност: съзтезателят и майстор на тюнинга Джон Купър дава името си и допринася за нарастването на мощността на "Мини" първо на 55, после на 70 и на 73 к.с. Според слуховете Купър е получавал затова по 2 паунда за всеки продаден екземпляр.

Освен това автомобилът със своите малко над 600 кг е дори и за тогавашните времена от категория "перо". Ето защо на светофара с лекота оставя зад ауспуха си и далеч по-големи и мощни конкуренти.

"Мини" успешно тръгва и по съзтезателните писти

Неуспешен се оказва експериментът с втори двигател, разположен над задната ос и обща мощност 170 к.с., защото портотипът се оказва невъзможен за пилотиране. Но на рали "Монте Карло" 60-те години принадлежат на "Мини". С развиващите до 95 к.с. мощност съзтезателни модели са спечелени три победи в общото класиране срещу два пъти по-мощните автомобили на конкуренцията. Четвъртата победа на британците е контестирана поради твърдението, че крушките на фаровете не отговаряли на регламентите на ралито. До средата на 90-те години навършили вече почтена възраст модели на "Мини" са достойни конкуренти, особено при съзтезанията с автомобили от малкия клас. Свидетелство затова е третото място в този клас на "Монте Карло" 1994 г.

При това "Мини" никога не е било технически перфектен автомобил. Собственици на модела се оплакват от трудности със запалването при влажно време, от седалките, които никога не са били окачествявани като "удобни и полезни за гръбнака". Новаторското окачване тип "уиски-сода", където вода и алкохол поемат ролята на амортисьорната течност не се налага и производителите възприемат концепцията за гумените конуси, вместо пружини.

Все още търсено

Всички тези недостатъци не се отразяват негативно върху успехите на "Мини" като цяло. Едва кризата в британското автомобилостроене през 70-те и 80-те години дава отражение. Наистина "Мини" като модел преживява тежките времена относително добре, но пострадва имиджът му. Стига се дори дотам, че супермаркети в Германия предлагат "Мини". Въпреки всичко моделът остава достатъчно дълго в производствената програма, за да се превърне в класически. Едва през 2000 г., след 41 години, малкият британец слиза от конвейра, за да се нареди до автомобилни икони като "костенурката" на Фолксваген", "дьошвото" на "Ситроен" или "Лендроувър".

Формата е наследена от новото мини на БМВ. А който държи да притежава оригинално, има възможност за широк избор: от развалина, по която има много работа срещу няколкостотин евро, до най-добрите екземпляри за над 20 хиляди. Защото "Мини" остава търсено дори и на почтената възраст от 50 години.