Мисии на Европейския съюз в чужбина

Най-голямата си военна мисия Европейският съюз наследи от Нато. През декември 2004 съюзът пое от Нато мироопазващата мисия в Босна и Херцеговина. Междувременно мисията носи названието Алтеа и е сведена до 2500 войници от 34 страни. Германският адмирал Ханс-Йохен Витауер е командващ частите в Сараево. Бундесверът предоставя 560 войници. Европейският съюз не разполага със собствени войници, както впрочем и Нато. За всяка мисия страните-членки предоставят части, които са обединени под върховното командване на съюза. Главната военна квартира в Брюксел координира акциите, самото военно командаване се поема от Франция, Германия, Великобритания или Гърция.

Освен Алтеа, Европейският съюз подържа понастоящем още девет мисии в рамките на общата външна политика и политиката за сигурност. Става дума главно за обучение на полицейски сили в Афганистан, Босна и Херцеговина, Палестинските територии и Конго. На границата между ивицата Газа и Египет Евросъюзът подържа освен това граничен контролно-пропускателен пункт, който обаче е закрит след като Хамас взе властта в ивицата Газа. В Судан малък съветнически екип подържа мисията на сините каски на Африканския съюз. В Ирак Европейският съюз обучава кадри за правосъдието. Съюзът поема по принцип такива мисии в чужбина за които Нато и главно СЩ и Канада не отговарят.

Понастоящем Евросъзът подготвя най-голямата си цивилна мисия за изграждане на държавни структури в Косово, в случай че провинцията действително получи независимост. Предвижда се участието на 2000 полицаи и юристи. Европейският съюз организира подготвянето на част, състояща се от 4000 войници, които ще бъдат изпратени в съседни на Судан държави. В Чад и Централно-африканската република частта ще охранява бежански лагери и ще помага на сините каски на ООН в Судан. Засега обаче още няма съответен мандат на ООН. Първата мисия извън Европа беше омиротворителната мисия в провинция Конго през 2003 г. Под флага на Европейския съюз там действат главно френски войници.

До края на тази година съюзът възнамерява да организира 13 бойни части, една от които за бързо реагиране в спешни операции. Става дума не за собствен контингент от войници, а за контингенти, предоставяни от армиите на страните-членки. Частите за бързо реагиране на Нато са изградени на сходен принцип.