Младите италианци са все по-консервативни

Бар „Кардучи” е отворен цял ден. Той е точно срещу Католическия университет в Милано. Привечер тук се събират много студенти. Онези, които са дошли да учат тъкмо в този университет, обикновено са с консервативна ориентация. Например 18-годишната Серена, която – въпреки модерния си външен вид – се обявява против абортите, против разводите и

против предбрачния секс.

„Искам да намеря мъжа на своя живот и да се омъжа за него. За останалата част от живота ми той ще остане център на моето съществование. Най-хубавото е, че това наистина трябва да бъде за цял живот.”

Казва Серена. Нейната приятелка Ема, тъмнокосо момиче с пирсинг в носа и ярко начервени устни, е на същото мнение:

„Много хора вече не гледат сериозно на брака, развеждат се, после пак се женят или живеят с някого без брак. Това е тъжно.”

Серена и Ема изповядват възгледи, които мнозинството италианци отдавна са загърбили. Хората на 50-60 години добре си спомнят какви битки се водеха в италианското общество за правото на развод и за абортите през 70-те години на миналия век. В крайна сметка тези права бяха отвоювани чрез референдуми. Младото поколение вече изобщо не оценява по достойнство постигнатото в онези борби, оплаква се Роландо Парети:

„Днес е дори по-лошо отколкото по времето на папската държава. Тогава поне беше ясно кой управлява. Днес все повтарят, че църквата нямала нищо общо, но тя сериозно влияе върху нашата политика.”

Факт е, че все по-малко хора редовно ходят на църква, въпреки това обаче консервативните ценности преживяват истински ренесанс особено сред поколението на 25-годишните. На парламентарните избори през март, спечелени от консервативната коалиция на Силиво Берлускони, гласуваха повече млади хора, отколкото на предишните избори. Ренато Манхаймер, един от водещите демоскопи в Италия, обобщава:

„Нашите допитвания показаха, че този път особено младите хора проявиха голяма активност и често пъти избираха крайни партия като Северната лига, например. Много от тях гласуваха и за християндемократите.”

Християндемократите, за които говори Манхаймер, последователно

защитават католическите ценности

и критикуват, например, извънбрачните съжителства. Това се харесва на много млади хора, които във времената на масови разводи изпитват все по-голяма несигурност и мечтаят за трайни връзки. Преди година те масово подкрепиха протестите срещу плановете за равнопоставяне на фактическото съжителство с брачната връзка. А идеите на тогавашното правителство за нещо като брачно легализиране на хомоскесуалните връзки, при управлението на Берлускони днес са изцяло зачеркнати.