Младите и изборите

10 дни преди първия тур на президентските избори най-важният въпрос за изхода от тях е свързан с избирателната активност на населението. От това колко души ще се явят пред урните на 22 октомври, зависи не само дали на настоящия държавен глава ще му се наложи да застане лице в лице със своя опонент, който – ако вярваме на социолозите - ще е най-вероятно Сидеров. От същия този процент зависи каква конфигурация ще предложат от тук нататък сините лидери и дали техният електорат ще им поиска сметка заради това, че направиха всичко възможно за провала на идеите, надеждите и амбициите на дясно от център.

От избирателната активност зависят още:

- самочувствието на националистите, които вече изживяват себе си като втора политическа сила;

- активирането на мозъчните тръстове в щабовете на основните претенденти, които биха могли по обиколен път да включат в надпреварата и компромати;

- паричният еквивалент на цялата кампания

- демократичната култура на населението

- и в крайна сметка модерният образ на страната, която – два месеца преди пълноправното членство в ЕС, със сигурност ще бъде внимателно наблюдавана от различни политически и финансови международни централи.

Забележително е, че 10 дни преди първия тур на президентските избори основните акценти, с които претендентите се явяват пред аудиторията са свързани отново с епизоди от най-новата история на страната:

Отново в центъра на дебатите е поставено «чистото минало» на кандидатите, отново темата за досиетата зае първите страници на вестниците, отново полетяха обвинения и оправдания, клевети и аргументи около личните дела, агентурните списъци и отстоянието (реално и мнимо) на всеки един от претендентите от структурите на бившата държавна сигурност. Именно това прави кампанията чужда и неразбираема за най-младите гласоподаватели.

Повечето от тях не правят разлика между Първо и Шесто, не знаят, а и не се интересуват от абревиатури като ВКР например, драматургията на такива епизоди от вчерашния ден като подпалването на Партийния дом или щурмуването на Парламента и връщането на мандата от Николай Добрев нищо не им говорят и те апатично, но категорично обръщат гръб на всичко онова, което се приказва в сутрешните блокове на националните телевизии.

Към тях е насочена кампанията «На мен ми пука», която посредством пряк контакт с младите хора в клубове, кафенета, дискотеки, висши учебни заведения и публични места, ще се опита да ги мотивира да използват конституционното си право на глас. Инициатори са няколко неправителствени организации, които ще раздават силиконови гривни с цветовете на националния трикольор и ще обясняват смисъла от най-важният инструмент на демокрацията – изборите.

Прави впечатление, че сред организаторите отсъстват най-големите фондации и правозащитни сдружения, които са известни с активната си работа за укрепване на гражданското общество в годините на прехода. Дори да е вярно, че от по-високата избирателна активност в момента има интерес единствено действащият държавен глава, струва ми се, че този вариант е за предпочитане от хипотезата на балотажа Първанов да застане редом с Волен Сидеров. Което би било равнозначно на злокачествени процеси сред демократичните настроения в страната.