Младите хора и книгите

Невероятно, но е факт, че някои от най-успешните днес автори на детски книги са бивши учители, напр. Филип Пълман от Великобритания, Еойн Колфър от Ирландия или Ана Гавалда от Франция. В своя роман “35 килограма надежда” френската авторка засяга проблема с децата, за които училището е мъчение, а най-голямото от всички е четенето.

“Още когато бяха учителка при мен идваха родители, които се оплакваха предимно от момчетата, че не четат. Тогава аз им отвръщах с въпроса, дали самите те четат. Те признаваха, че нямат време за това. Затова и първата стъпка е добрият пример. Освен това трябва да се има предвид, че е много важно да уважавате интересите на другия. Така напр. моят син много се увлича от видеоигрите, което аз приемам. Той ми обяснява някакви неща, и аз го слушам внимателно. Така той няма никакво основание да не отвръща със същото относно нещата, които аз намирам за интересни. Но е вярно, че четенето не става насила, и няма никакъв смисъл от това, да се казва на детето: Чети, това е добре за теб! Така просто не става.”

Така мисли и Еоин Колфър, който преди да измисли добилия световна популярност детски герой Артемис Фоул е бил учител в Саудитска Арабия, Тунис и Италия. Той е убеден, че за да спечелиш децата за каузата да четат трябва навсякъде из къщи да има книги:

“Мисля, че книгите ми са така успешни особено при момчетата, защото случващото се в тях е много динамично, комплексно, има екшън и много закачки. Оставам обаче с впечатлението, че много автори разсъждават така: момчетата така или иначе не четат, почти нищо не са прочели, затова и не трябва много да се напрягам. Това е огромна грешка, защото момчетата са много умни, само дето не обичат да четат. Затова и въпросът: как да ги накараме да заобичат четенето? Напра. като им прочетем само един малък откъс, и им покажем, къде ще намерят остатъка от историята. Никога не бива да казваме: Ти трябва да направим това или онова. Защото не е задължително да прочетеш една книга. Ако така им се представят нещата, със сигурност те няма да я прочетат.”

Като “Hotter than Potter“, или на български: по-гореща и вълнуваща от Хари Потър определи едно английско издание трилогията на Филип Пълман “His Dark Materials“. 62-годишният бивш учител е спечелил вече и няколко награди за романите си за възрастни, а първата книга от “Златният компас” вече е филмирана, с участието на Никол Кидман, и се очаква да бъде пусната по кината в края на тази година. Филип Пълман е наясно, коя от всички медии днес е на мода:

“Когато четем се учим да мислим. Научаваме се да оценяваме, да сравняваме. Четенето е много важно в днешния модерен свят, който е доминиран от видео-образите. Видео-посланията са по-убедителни, думите са по-демократични. Читателят влиза в преговори с тях, чрез думите си изработва образи в главата си. Така той дава своя малък принос за крайния успех на цялата описана история. Това е по-ангажиращо, отколкото да консумираш един готов образ, но същевременно е и по-демократично”.