Мнения и коментари от германския печат

Базата на властта на разглезения от успехи ХСС започва да се руши. От резултатите от състоялите се в неделя общински избори в Бавария не могат да се извлекат категорични заключения за провинциалните избори. Но в момента ХСС води битка на много фронтове, които могат да се окажат свързани със загуба на избиратели. Засега дуото Бекщайн-Хубер не успява да представи убедително правителство и партия, което в миналото бе особеният чар на християнсоциалите. На Бекщайн му трябват 50 плюс процента, иначе ще се започне саморазяждаща дискусия за ръководството на партията. Кой би могъл да си помисли, че така скоро след оттеглянето на Щойбер ХСС ще трябва да си поставя такива въпроси?

Райнхард Бютикофер напуска ръководството на партията на Зелените. По този повод "Ханделсблат" пише:

Зелените губят един умен реалполитик. Така ръководното зелено стадо остава временно с четирима пастири: Клаудия Рот, Фриц Кун, Ренате Кюнаст и Юрген Тритин. На есен ще бъде избран приемник на Бютикофер, така че недоволството на партийната база от беззъбото двойно ръководство няма да бъде уталожено. Все още не се очертава перспектива за потягане на непрегледния ръководен състав на Зелените. Това обаче е отражение и на липсата на политическа целенасоченост и на стратегическия шпагат, пред който са изправени Зелените. Когато се мисли едновременно за съюз с Лявата партия и с ХДС, когато не се знае колко социална иска да бъде партията и какво трябва да се прави в Афганистан, тогава са необходими повече хора, за да обяснят всичко на зелената маса.

"Франкфуртер Рундшау" насочва вниманието си към състоянието на социалдемократите:

СДП е на легло, и това се дължи не само на изстинката на партийния шеф Курт Бек. Социалдемократите страдат от това, че не могат да избистрят отношението си към Лявата партия и го превръщат във въпрос на партийното ръководство. Един сериозен дебат за перспективите на евентуален съюз с левите си струва с оглед на политическото бъдеще. Курт Бек своевременно разбра това. И затова сега е под натиск. Това обаче е едно ялово начинание. Курт Бек не е Рудолф Шарпинг. Бек знае, че може да разчита на меродавните партийни функционери в провинциите и районите, както и на партийната база.

В "Райн-Некар Цайтунг" четем:

Публичният дебат върху самоубийствения курс на Бек е посланието: едно противоречиво и в крайна сметка грубо предупреждение от страна на онези социалдемократи, които смятат отварянето към левите за опасно. Само че сплотеността има предимство пред яснотата. Председателят Бек експлоатира травмата на своята безотечествена партия. Социалдемократите се страхуват на първо място от нова загуба на своята ръководна фигура - и Бек е сигурен в това. Но не и в това, че автоматично ще получи ролята на канцлерски кандидат на своята партия.

И накрая мнението по темата на "Зюддойче Цайтунг":

Понастоящем вице-партийният председател Щайнмайер е обект на доста разностранни очаквания и претенции. Това е само роля за него, защото той умее да създава пред всяко крило впечатлението, че всъщност не принадлежи към другото крило. Бек също опита този номер и с тромавата си лява задявка се подхлъзна зле. Занапред става още по-наложително интеграционното умение на един партиен председател - или кандидат за канцлер.