Многобройни неправителствени организации са на мнение, че САЩ пречат на дейността на ООН
24 октомври 2005
“Ние зачитаме идеалите на Обединените нации. Затова аз, Джордж Буш, президент на САЩ, обявявам по силата на възложените ми правомощия деня 24-ти октомври 2005-та година за Ден на Обединените нации.”
Доста странно прозвучаха тези думи от устата на американския държавен глава, не на последно място защото по време на войната в Ирак неговото правителство определи Обединените нации като “маловажна организация”.
Редки са моментите, в които отношенията между СЩ и ООН не са обтегнати. Това стана ясно и по време на срещата на върха на ООН, състояла се през септември в Ню Йорк. Минути преди приемането на заключителната декларация американският посланик в ООН Джон Болтън внесе няколкостотин предложения за изменения в уговорения текст на документа.
“Обсъждахме тези теми в продължение на месеци. Предложените от нас изменения в проектодокумента от 5-ти август не се различават от промените, които обсъждаме вече месеци наред. Надяваме се, че ще допринесем за приемането на съществен заключителен документ. Това е целта на усилията ни. Ние просто оповестяваме възгледите си, нещо, което правят и останалите правителства”, заяви Болтън.
Мнозина дипломати в Обединените нации реагират с недоумение. И с право, като се има предвид факта, че повече от година продължават дебатите по текста на документа, който съдържа програмата за осъществяване на крайно належащите реформи, необходими за постигане на договорените от държавните и правителствени ръководители на всички страни-членки на ООН цели на хилядолетието. Бившият австралийски министър на външните работи Герит Ивънс, по настоящем председател на неправителстваната организация “Интернешинъл Кризис Груп”, определя американското правителство като главния виновник за незадоволителните резултати от състоялата се през септември среща на върха на ООН.
“Мисля, че СЩ направиха тогава погрешна преценка на ситуацията. Американското правителство винаги е изразявало недоволството си, без обаче да прави конкретни предложения. Едва в последната минута се появи Джон Болтън, внасяйки не едно, а стотици предложения за изменения. Това окуражи от своя страна останалите държави да се държат по подобно абсурден начин, опитвайки се да защитават собствените си интереси.”
Дали става дума за обвързващото обещание за увеличаване на помощите за развитие, или за подписването на протокола от Киото – САЩ са винаги страната, явяваща се като пречка за дейноста на ООН. Също инвазията в Ирак бе проведена против волята на повечето страни-членки на световната организация и без мандат на Съвета за сигурност. Що се отнася обаче до целите на хилядолетието, все още има повод за надежда. Ураганът Катрина отвори очите на повечето американци, казва Джефри Сакс, ръководител на проекта на хилядолетието на ООН.
“Много държави по целия свят се задължиха да спомогнат за постигането на целите на хилядолетието. Най-богатата държава обаче май все още не е осъзнала същинския проблем. Ураганът Катрина постави изведнъж американците в положението на нуждаещи се от помощ. Мисля, че това ще накара повечето американци да преосмислят съществуването си. За СЩ това може да е само от полза.”