Може ли да се говори за край на посткомунистическата ера в Източна Европа ?

Източното разширяване на ЕС на 1 май т. г. се превърна в лебедовата песен на лявоориентираните правителствени ръководители във Варшава, Прага и Будапеща. Ден след това полякът Лешек Милер подаде оставка, през юни чехът Владимир Шпидла беше придуден да напусне поста си, а само след няколко дне ще го последва и унгарецът Петер Медеши. По този повод Пражкият вестник "Лидове новини" писа, че тримата политици паднали като "гнили круши". Близкото по време падане от власт на тримата премиери показва, че 15 години след демократичните промени, политическите структури в Централна и Източна Европа все още не са заздравени.

При това мандатът на Милер започна така добре след победата на Демократичната Левица през 2001 година: 55 годишният тогава политик здраво пое в свои ръце юздите на управлението. Но само година по-късно, след раздялата с Полската селска партия, Милер беше принуден да ръководи кабинет на малцинството, който не успя да спечели симпатии сред населението нито с про-американската си политика по въпроса за Ирак, нито с твърдо и безкомпромисно водените преговори за присъединяване към ЕС. Обвиненията в корупция и разцеплението на Демократичната Левица ускориха процесите на промяна и така на власт дойде Марек Белка.

В сравнение с това, краят на Владимир Шпидла дойде изненадващо: Социалдемократът управляваше от изборната победа през 2002 година съвместно с християндемократите и либералите. И макар правителственото мнозинство да се крепеше само на два гласа, кабинетът успя да се справи както с последиците от катастрофалните наводнения, така и с външно-политически трусове като например войната в Ирак, по отношение на която Прага зае сдържана междинна позиция. След това обаче правителството беше принудени да предприеме непопулярни реформи, поради което беше наказано на изборите за Европейски парламент. В резултат на това лявото крило на партията оттегли доверието си от 53 годишния Шпидла и той трябваше да отстъпи поста на 34 годишния Станислав Грос.

Позициите на дошлия на власт през 2002 година като "компромисно решение" Петер Медеши, от самото начало бяха слаби. Безпартийният финансист първоначално беше принуден да се оправдава за сътрудничеството си с бившия комунистически режим, по-късно пък - социалистите се отвърнаха от 61 годишния си коалиционен партньор поради вътрешни разправии. На 27 този месец парламентът в Будапеща ще избере Ференц Дюрчани за нов правителствен ръководител.

В нито една от тези страни, свалянето на премиера не доведе до предсрочни избори. Въпреки това - според словашкият вестник "Правда" става дума за нещо повече от обикновени кадрови промени. Вестникът писа : " Пред две години в Източна Централна Европа изглеждаше като че започва нова лява ера. Днес резултатите от допитванията за същите партии предвещават началото на края им. Освен това вестникът писа, че кризата на левицата представлявала поражение на илюзията, че догонването на Запада е възможно да стане без да се дават жертви.

Както Белка, така и Грос и Дюрчани са изправени в своите страни пред планини от дългове. Бързото намаляване на безработицата също едва ли ще им се удаде лесно. "Новите" премиери не могат да разчитат и на особено търпение от страна на населението : след лишенията на продължилиия 15 години трансформационен процес, повечето чехи, унгарци и поляци искат най-после да почувстват благодатта на пазарното стопанство и демокрацията - твърдят социолози.

Действителността е съвсем различна и не винаги приятна - смята словашкият вестник "Правда": Ако през 1989 година някой се беше осмелил да каже, че Изтокът ще настигне развитието на Запада едва след 30 години, той щеше да отнесе най-неприятни ругатни. Досега е минало едва половината от този срок, но разстоянието до Запада не е намаляло съществено. Отдръпването от левите партии в Източна Европа обаче представлява нещо повече от криза на въпросния политически спектър - смята още словашкия вестник "Правда". Защото сегашните поколения в Прага, Будапеща и Варшава сравняват жизнения си стандарт не толкова със стария от времената на комунизма, колкото със Западното ниво. Свалянето на Милер, Шпидла и Медеши сочи, че времето на посткомунизма и неговите политици е отминало. Хората искат ново управление - без значение дали е ляво или дясно.