Може ли един демократичен парламент да съди?

Cлед едно драматично пленарно заседание депутатите приеха декларация за нашумелия пътен инцидент, при който се стигна до разправа, последвана от побой, между двама депутати от партия “Атака” и двама не-депутати. В основата на спора около този инцидент стоят двете коренно противоположни версии на участниците в него – едните твърдят, че депутатите се проявили като биячи, а другите – че срещу тях е извършен опит за атентат. Т.е. имаме ситуация, в която засега има само хипотеза за извършено престъпление. Да бъде доказано то, е работа на следствено-правните органи, и едва когато бъдат събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, могат да бъдат повдигнати обвинения срещу извършителя, а по неговата вина може да се произнесе единствено съдът.

Дотук всичко следва нормалната логика и наложената практика в демократичните общества. Всичко щеше да е наред, ако вчера с действията си българският парламент не беше потъпкал тази демократична процедура. Какво имам предвид?

Приетата със 164 гласа “за” декларация започва с текста: ”Извършеното от Павел Чернев и Волен Сидеров ...” - това са имената на двамата замесени в разправията на пътя депутати. Т.е. парламентът предпоставя, че въпросните двама народни представители са извършили нещо, което още е предмет на следствието по случая. И ги осъжда за “брутално хулиганство” и за проява на “изумителна арогантност”.

Не искам да бъда разбиран погрешно – това не е опит за оправдание на поведението на двамата народни избраници. Особено пък когато са обвинени в проява на бабаитлък на пътя, от който впрочем българите са пропищели, и когато името на единия от тях не за първи път бива замесено в скандал с побой. Но в тази държава има закони, които трябва да се спазват.

Ясно е, че побойниците не може да бъдат толерирани, и ако те са депутати – също трябва да си получат заслуженото. Но въпросът е в това, че това не е работа на парламента. Ами ако утре фактите се окажат различни, ако истината излезе друга, тогава как ще изглежда Народното събрание със своята осъдителна декларация? Няма ли това допълнително да срине и без това ниския авторитет на българския парламент?

И това няма да бъде единствената беда. Защото с внасянето на подобен дебат в пленарната зала парламентът прави косвена услуга на партия “Атака” като допринася за нейното героизиране. В такава ситуация е много лесно да бъдеш героизиран, т.е. чрез отрицанието да трупаш да положителна енергия.

Не на последно място този срамен акт на пътя, който впрочем за стотици българи е обикновено ежедневие – просто сега в него са замесени и двама народни представители, е показателен за това, как държавата се справя с една от най-важните си функции – да защитава основни демократични ценности. И най-вече – най-ценното за хората – техния живот и тяхната сигурност. - Е, много добре се вижда, как държавата се справя с тази своя задача!