Може ли Сирия да помогне за ограничаването на ислямския тероризъм ?

Един от често задаваните въпроси е, как така чуждестранни бойци от предимно съседни арабски страни, успяват безпрепятствено да проникнат в Ирак и да се включват в акциите на радикалните ислямисти. През последните месеци най-много обвинения бяха отправени към Сирия, че контролирала достатъчно строго границата си с Ирак или даже че си затваря очите пред проникването на ислямските терористи в съседната страна. В Дамаск това разбира се, ожесточено се оспорва.

Неоспорим факт е обаче, че в миналото Дамаск никога не се е свенял да поддържа радикални религиозни организации като Хизбула в Ливан, само защото това се е вписвало в политиката на страната срещу Израел. Тази поддръжка впрочем беше далеч по-силна по времето на управлението на бащата на днешния президент Башар Асад - Хафес Асад. По времето на кулминацията на ливанската гражданска война през 80-те години, Сирия твърдо стоеше зад онези кръгове, които правеха бомбени атентати срещу "враговете на ливанската ревица". Един от най- кървавите атентати в Бейрут уби и над 250 американски войници. От друга страна Сирия беше успешен посредник в редица отвличания на заложници - предимно западни журналисти и преподаватели в Бейртуския университет.

Днес обаче има редица признаци, че Сирия има намерение - поне по отношение на сунитското население в Ирак да играе същата стабилизираща роля, каквато изпълнява Иран по отношение на шиитите. Поради това изглежда добър белег, че Дамаск и Вашингтон очевидно са се споразумяли за известно сътрудничество в борбата срещу тероризма. Все още няма конкретни детайли относно конкретното изражение на това сътрудничество, но се знае поне, че е предвидено създаването на тристранна сирийско-иракско- американска група от експерти, които да проучат, как може да се подсили стабилността на разтърсвания от конфликти Ирак. На първо място очевидно ще става дума за строг граничен контрол, който да предотвратява проникването на бойци на Джихад в Ирак. Тук американците имат предивид и Хизбула в Ливан,над коята Дамаск по традиция упражнява голямо влияние, както и палестинката Хамас, над които това влияние е по-малко. Колкото е вярно, че в случая със Сирия Вашингтон търси сътрудничеството вместо конфронтацията, толкова и трудно си остава това начинание от друга страна. Готовността на Башар Асад за сближаване с американската позиция сочи ясно, че Дамаск няма никакъв интерес от по-нататъшно изостряне на отношенията със Съединените Щати, като и че Сирия се опитва да държи под контрол ислямисткото влияние на своя територия. От друга страна обаче Асад не може да отиде твърде далеч в това отношение. Не може да се твърди, че ислямът не засилва позициите си и в самата Сирия. След смъртта на дългогодишния мюфтия Ахмад Кафтаро - личност с относително умерени възгледи - сред държавно-направлявания сирийски ислям също се чуват нови, обезпокоителни гласове, носещи най-малкото голяма доза неизвестност. Все пак в Сирия по традиция е огромно влиянието на старите грандове от времето на Хафез Асад. Всеки президент на този белязан от арабския национализъм режим може да си позволи да се отвори към Америка само дотолкова, доколкото това позволява актуалното положение в палестинския конфликт. Не само част от ливанската политика се прави в Сирия, но и самата сирийска политика на свой ред е зависима от движението или стагнацията в конфликта между израелците и арабите. Остава да се види, дали последните признаци за сближаване между Вашингтон и Дамаск ще се окажат трайна тенденция или само кратък епизод.